Един от атентаторите срещу журналистите от френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“ Шериф Куаши е бил герой на документален филм сниман през 2004 г. и излъчен няколко месеца по-късно от Франс 3.
От лентата става ясно, че
Шериф Куаши не се различава от останалите младежи от предградията.
Той обича рапа, хубавите жени и да черпи с пълни шепи от живота.
В отговор на журналистически въпрос младежът предпочита да се шляе по улицата вместо да отиде до близката джамия.Надъхан е да стане рап звезда...
Няколко месеца по-късно той е оплетен в мрежите на радикалния ислям на емира Фарид Бениету, който ръководи мрежата на Бют – Шомон.
Организацията е специализирана в набиране на младежи, които да изпраща да се бият в редицата на Ал Кайда в Ирак.
Шериф Куаши е бил вече съден на 18 месеца по обвинения в тероризъм.
През 2005 г. той е бил част от ислямистка клетка, която агитирала френски граждани в джамия в източната част на Париж, да отидат в Ирак и да се бият срешу американците. Шериф Куаши бил арестуван преди да замине за Ирак, за да се присъединят към терористите.
Присъдата е произнесена през 2008 г., но тя не влиза в сила, заради прекараните в ареста месеца.
Все пак двамата братя успяват да заминат за Сирия, откъде за завръщат през лятото на миналата година.
През 2005 г. предградията на френски градове са разтърсвани от размирици,
породени от липсата на перспектива и социална интеграция на живеещите в тях младежи.
Основните им проблеми? Безработицата, неуспехът на децата им в училище, отношенията с полицията, отношението на обществото към жителите с имигрантски произход.
Вйие льо Бел е застроено през 50-те и 60-те години и грешката е, че - както и в цялостната урбанистична политика на Франция - са построени социални гета, без обаче те да разполагат с нужните средства, както казва кметът на съседния град Сарсел.
Сгради, но не и предприятия, което лишава общините от професионални данъци. Основният работодател в района е летището "Шарл дьо Гол" край близкия Роаси.
Но то пък не внася данъците си там
и поглъща големи площи, които не могат да се застроят. И за разлика от розовите цветове на раждаемостта в останалата Франция тук цифрата буксува. За последните десетина години били построени само 80 жилища.
Френският в. „Либерасион“ припомня, че Шериф Куаши е израснал като сирак, отгледан от приемно семейство в Реймс. Като младеж той се премества да живее при брат си в парижко предградие. Там постепенно се обръща към исляма. По време на съдебния процес той заявява, че бил бесен на извършените от американската армия зверства над мюсюлмани в затвора Абу Граиб.