Новата 2015 г. започна с безпрецедентна терористична атака в Париж, при която загинаха 17 души, а десетима бяха ранени. Напрежението във Франция не стихва. В петък след обяд опит за заложническата драма в Париж завърши за щастие без жертви. В четвъртък вечерта в Белгия бяха убити двама ислямисти. Други двама бяха задържани в Берлин.
От началото на новата година продължава напрежението в Източна Украйна, където проруските сепаратисти не слагат оръжие и не желаят да сложат оръжие. През последните дни се водят тежки сражения около летището в Донецк...На този фон логично дойде и визитата на американския държавен секретар Джон Кери у нас.
Това са основните новини в новинарския процес в двете седмици от новата 2015 година.
Дипломатът и енергиен експерт Илиян Василев анализира произтичащите процеси в мнение, което е публикувано в блога му.
Терактът във Франция даде нов контекст за оценка на текущите процеси в международните отношения.
В ход е информационна война
и всеки дава своята интерпретация за свързаност между процесите и движещите ги фактори от двете страни на Европейския континент.
Лидерът на кримските татари Джамилев и лидери на украинските сили, които се бият с Кадировци в Източна Украйна твърдят, че има връзка между двамата братя френски терористи и Кадиров. Да приемем, че тъй като са засегната страна не може да им се вярва на сто процента. Единствената доказана връзка на френските терористи до този момент е йеменската.
Това, което не може да се отрече обаче, че терорът е част от стратегията за дестабилизация на Украйна, която използват проруските сили. Само за последните месеци има доказана тяхна връзка в над десет теракта в Одеса, Мариопул, Харков.
Няма данни за обратното - украинците да използват терор спрямо градове в Русия.
Има данни за взривове на територията на контролираната от проруските сепаратисти, както и за загинали командири, но е сигурно, че голямата част от тях се дължат на вътрешни разборки, включително нуждата от изолиране на най-екстремистките лидери, чийто действия вредят на имиджа на Москва.
Оказа се, че смъртницата при бомбения атентат в Истанбул е руска гражданка, която турските спецслужби установиха, че е дагестанка. Младо момиче, превърнато от немотията и любовта в жертва от радикални ислямисти. И в България има доста млади момичета, които се подмамват от радикални мюсюлмани и стават лесна мишена за манипулиране. Слава богу до този момент няма джихадисти - но е въпрос на време.
Уверенията, които идват, че службите контролират ситуацията трудно могат да убедят някого, особено в контекста на провала на много по-обезпечени кадрово и ресурсно френски служби. По-честно и професионално е да бъде казана истината за да могат да бъдат взети корективни мерки от институции и гражданите, отколкото да се бием в гърди, че живеем в пълна сигурност и изолация от тревогите на света.
Преди дни Рамзан Кадиров открито заяви, че
Русия няма какво да се страхува от Ислямската държава (!?),
Кадиров не прикри отговорността си за това. Посланието му към президента Путин и руската общественост е, че той владее ситуацията и гарантира, че енергията и терористическите актове от бойци на ислямската държава ще се насочат срещу Запада и ще заобиколят Русия. Дори да дисконтираме изявленията с обичайната склонност към надценяване, вън от съмнение е, че чеченския лидер разполага със значителни ресурси и способи за контрол и влияние върху ИДИЛ, огромната част от които се реализират през територията на Турция.
Рамзан Кадиров е активен не само на арабския и украинския фронт,
той е пръв помощник на Кремъл и на вътрешния идеологически фронт - миналата седмица определи Ходорковски за личен свой враг. Същата съдба последва и главния редактор на Ехото на Москва Алексей Венедиктов. В този смисъл Кадиров вижда битката на Путин за оцеляване като своя лична, а това изпраща определено послание към всички желаещи за най-високия пост в Русия, че ще наследят горещ конфликт в Чечения ако не следват договорките на сегашния режим.
Свой принос към информационните битки със Запада
около теракта във Франция имат и приближени до Кремъл медии и политици. Докато Владимир Путин се придържа към политкоректното говорене, като заклейми терористическите актове в Париж, близки медии и парламентаристи, отправиха информационен залп към Запада с внушенията, че "ЦРУ" стои зад атентата срещу Шарли Ебдо и че "французите си получиха заслуженото". Нищо ново и непознато, ако видим реакцията на последователите им в България.
Миналата седмица хакери от киберберкут, които са проруски структури под влияние на обявения за общоевропейско издирване бивш президент Янукович,
атакуваха назидателно сайта на канцлера Меркел.
Не криеха, че причината е нейната остро критична позиция спрямо Русия по повод на анексията на Крим и действията и в Източна Украйна.
Известни са симпатиите на руския президент към клана Кадиров и ролята, която му е отредена за
Тя му е лично лоялна и се твърди, че е извън контрола на ГРУ и СВР.
Тези мрежи са особено активни на територията на Турция,
Ислямската държавата и в района на Залива, което може да се съди от географията на медийните фойерверки около тяхната дейност..
Рамзан Кадиров често се самопредлага в медиите като острие на атаката срещу Запада, което удобно отговаря както на интересите на Путин, така и на ислямистите.
Проблемът е, че неговата медийна хиперактивност крие определени рискове за руския президент, особено в контекста на решителността на Запада да се изправи срещу ислямския фундаментализъм и радикалния национализъм след терористичните актове във Франция.
Освен ако не бъдат взети спешни мерки от Кремъл за прекъсване
на антиевропейската му реторика и подкрепа за радикалния национализъм и традиционно симпатизиращите му партии и движения в ЕС, за нормализиране на отношенията около Украйна, Европейския съюз и НАТО няма да имат никаква друга алтернатива освен да третират ислямската държава и заплахата от Русия като свързани или поне взаимно усилващите се.