Анализ на политолога Васил Калинов за Факти.бг.
Обръщението на група интелектуалци за връщането на Симеон Сакскобургготски в политиката, по същество известява, че партията шах започнала в началото на века не е доиграна. Ако си направим труда и се върнем към написаното преди изборите от 2001 г. и Решението на Конституционния съд, който не допусна Царя до участие в президентските избори ще видим, че още тогава се прокрадва мисълта, че предстои дълго разиграване на шахматната дъска. Може ли да анализираме протичащите обществено- политически процеси в страната през последните 15 години като ги сравним символично с партия шах стил „Царски гамбит”? Има основание за подобно сравнение, но сега трябва да кажем нещата по-ясно без да се заплитаме в ненужна символика.
Безспорен е факта, че на фона на дълбоките проблеми, които са обхванали България все по-осезаемо се откроява огромният дефицит на държавност и държавници, които автентично да изразяват интересите на обществото и личността, да са носители на гражданска доблест и съвест. Фалшът, който е залял страната ни и създава благоприятна среда за битуването на фиктивна демокрация, бутафорни институции превръща България във формална държава. Налице са всички симптоми за това, че българската държава не функционира. Налице е сериозен разрив между народа и властта.
Така създалата се обстановка в България, Европа и света търси своето разрешение. В едни държави на преден план излизат неординарни политически сили да ги ръководят, в други се инспирират военни конфликти, в трети се възползват от тях, в четвърти увеличават с 10 % военния си бюджет. Така или иначе, очевидно в световен мащаб протичат сложни геополитически процеси на прекрояване на света. Свят от 1800 души, които притежават половината от парите на света. Малка България се люшка в този вихър и от това се възползват политическите инженери, които имат богат опит през последните 25 години и постигнаха забележителния резултат- повече от 2 млн. българи да живеят извън пределите на страната. А всъщност може ли някой да каже, кои са 1000-та човека, които притежават 90% от парите на България?
Благоприятна е обстановката и добре избран момента за това обръщение, когато в страната ни всички „знаят”, че президентът е избран с купени гласове, когато се знае, че параламентът е формиран с купени гласове, когато предстои да бъде сформирана местната власт с купени гласове. Появата на Царя може да роди надеждата, че най-после ще се сложи край на това падение. Още повече, че за всичко, което става в нашата страна са добре информирани и в Европа, и в Америка, и в Русия, и в Китай...и на село.
Стартирането на това политическо начинание, дори и да не се осъществи, при всички случаи сериозно ще променя политическата ситуация у нас. Ако Симеон Сакскобургготски се кандидатира за президент сега, той ще бъде предпочетен. Това ще накара „вездесъщите” управляващи днес да си спомнят от къде са тръгнали, кой ги е допуснал до трапезата, а може би ще си помислят и за това колко много са преяли....
Двуличието в българския политически живот зарази цялото общество. Превърна човека в „лакей”, готов на всичко, за да оцелее. Да има работа. Да устрои децата си. Да се докопа до европейските и бюджетни пари. Цели системи, създадени да обслужват същото общество, са се превърнали в мафиотски кланове, като най-фрапиращи са примерите с банковата, съдебната, здравната и на обществения ред. Няма учреждение, финансирано от държавния бюджет и европейските програми, което да не е изградило обръчи от фирми, с които дружно да обсебват всички възможности за финансово облагодетелстване. Само ако се оповестят истинските лица, които стоят зад фирмите, които печелят обществени поръчки, ще добие гласност, това, което повечето знаят- хората, които управляват България от столицата до селата. И не случайно, именно тези хора приемат държавата като тяхна лична собственост.
Завръщането на Симеон Сакскобургготски ще хвърли в сероизен смут цялата политическа система и предполагам, че ще предизвика ответна реакция. Ще я принуди или бързо да преанаранжира властовите системи по нов начин и промени държавното устройство, или залисани в собствената си „непогрешимост” ще дадат шанс на Царя да влезе в президенството. В двата случая печеливши ще бъдат и българският народ и Царят.
Кое ме кара да мисля така:
- Всеки може да си представи как ще се промени поведението на властващите днес и особено на сегашния премиер, ако президент е Симеон ІІ. Всъщност, мисля, че още с вестта, че се готви подобен ход вече се работи това да бъде осуетено.
- Влизането на Царя отново в политиката ще доведе до коренна промяна от политическото говорене до поведението на политиците.
- Този ход ще промени значително загубения авторитет на страната ни, както в ЕС така и в останалия свят.
- Ще даде кураж за провеждането на радикални реформи на държавата и в държавата, без които не можем да съхраним суверенитета си, който сега ежедневно губим.
- Помни се, че когато беше министър- председател и лидер на НДСВ, се живееше много по- добре- без да се пречи на бизнеса, без „полицейщина”, без закани и т.нататък, независимо от допуснатите грешки, проявените слабости и свръхобещания.
Споделям моите разсъждения, като човек с републикански, социални и патриотични възгледи, воден от разбирането, че е необходим много сериозен и задълбочен анализ на състоянието на българското общество. Той не е по силите на нито един отделен човек, на нито една от институциите, но е редно да се започне дискусия по истинските проблеми на България и на хората, защото ситуцията е нетърпима. И ако сега се постига някакво обществено спокойствие, благодарие на манипулациите на политическия елит, то е до време. Ако България не го направи, то съм убеден, че ще ни го наложат отвън.........., като държава достигнала сама до падението да се управлява изцяло отвън.
Според мен, ситацията в станата е такава, че единствено полезният ход за България може да се окаже завръщането на Царя в политиката. Тази ситуация се създава именно от днешните политически фактори, които най-силно ще крещят от завръщането му и които са най-отговорни за днешното състояние на страната ни и най-безполезни за нейното бъдеще.
Васил Калинов
политолог