На 1 декември 2014 г., президентът на Русия Владимир Путин обяви по време на своята визита в Анкара края на „Южен поток" и заместването му с „Турски поток“.
Една година по-късно и последното трасе беше пратено в историята от Кремъл.
Напротив - руският газов монопол не може да си позволи, нито пък има каквото и да е желание да
продължи да изпробва "потоци" по Южния коридор.
Особено при тези цени, при изключително тежкото си финансово състояние, очаквания през следващата година ход с премахване на монопола на компанията за търговия в Европа, продължаващото разследване за злоупотреба с монополно положение. Това накара компанията рязко да ограничи новите си планове, в това число да излезне от собственост в дъщерни дружества като Овергаз. Реакцията на новата българска активност в Москва е свръхсдържана, а посланието хладно - получете зелена светлина от Брюксел пък тогава ще говорим, обобщи в блога си Илиян Василев.
И накрая - споровете около мястото и ролята на руските енергийни доставчици на европейския пазар навлизат в по-интензивен стадий. Част от Западна Европа си иска своя Северен поток -2 не защото се страхува от недостиг на природен газ, а има изгода да посредничи на Русия в отношенията и с Източна Европа.
Нищо лично, просто бизнес - комисионни.
Каква европейска енергийна солидарност или сигурност, какви пет лева? Действително решението по Северен поток-2 можеше да отключи вълна от "спасяване по единично" и двустранни договорки с Русия, ако не беше срива в способността на руските енергийни компании да изпълняват геополитически поръчки на Кремъл, обобщава Илиян Василев.
В началото на декември "Газпром" съобщи, че въвеждането в експлоатация на "Северен поток 2" е насрочено за четвъртото тримесечие на 2019 г.
Редица европейски лидери разкритикуваха проекта "Северен поток 2". Според тях той не отговаря на стратегията на ЕС за различни източниците и маршрути за доставка на газ и допринася за зависимостта на Европа от Русия.
Проектът "Северен поток 2" включва изграждането на два газоразпределителя с общ капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно от Русия до Германия по дъното на Балтийско море.
В момента бъдещето на трасето не е ясно на фона на опасенията доколкото то изпълнява изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС и съпротивата на Полша и Прибалтийските държави.
Международните газови пазари претърпяха драстични промени през последните 10 години.
Модернизирането на технологията за хидравлично разбиване направи изучаването на шистовите газови находища икономически изгодни и почти за едно денонощие превърна САЩ в най-големия газов производител в света. Шистовата революция съвпадна с разширяването на международната търговия на втечнен газ, което направи газовите доставки по-ликвидни, а пазарите особено в Западна Европа по-конкурентни.
Рязкото понижение на американския внос на газ доведе до пренасищане на пазара в другите части на света. Големи износители на втечнен газ като Катар, Тринидад, Индонезия и Малайзия започнаха да пренасочват доставките си към Европа и Източна Азия.
На разпределителните центрове в Западна Европа цените паднаха.
Литва първа в Европа ще внася втечнен газ от САЩ. Доставките ще започнат от февруари 2016 г. Те ще стават чрез терминала „Независимост", който от 2015 г. работи в Клайпеда. В момента норвежката „Статойл" е единствената, която доставя газ на терминала.
Британската ВР оценява запасите на Иран от газ като най-големите в света –
около 34 трлн. куб. м. Страната притежава около 18% от световните запаси.
В средата на септември в. „Уолстрийт джърнъл“ писа, че най-големите европейски енергийни компании като германските RWE AG и E.On, френските Total и Engie, британската ВР, британо-холандската Royal Dutch Shell, норвежката Statoil и испанската Repsol са готови да инвестират в иранския газов сектор.
През последните седмици делегации от Германия и Франция посетиха Иран в опит да получат изгодни контракти от петролната индустрия.
През Сирия минава най-краткия маршрут за износ на синьо гориво от Катар до Турция,
а оттам за Европа.
Катар доставя на световния пазар около 77 млн. т. годишно втечнен природен газ. Това се равнява на 106 млрд. куб.м. Близо една трета от този обем се доставя за Европа.
Експертите припомнят, че Катар притежава едни от най-големите в света запаси от синьо гориво. Те се оценяват на близо 25 трлн. куб. м, припомня Газета.ру.
Ако се изгради трасе до Турция, то ще е с дължина от 1,8 хил. км. Действащият в момента газопровод Северен поток е дълъг 1,224 хил. км., но тук не се включват тръбите, по които идва от Сибир руското синьо гориво.
Къде е България?
Сега да видим какво се предвижда по направление извън руския газ. Към момента имаме планово за навлизане в България на неруски газ - този от Шах Дениз - 2 само 1 милиард по договора на Булгаргаз, който ще се транзитира по интерконектора Гърция-България. Цяло постижение е, че изобщо имаме окончателно инвестиционно решение, макар, че елементът "окончателно" е условен - инвестицията ще зависи от резултатите на маркет теста.
Сравнението очевидно и като усилие, и като инвестиционни намерения и като мащаб очевидно е в полза на проектите с руски природен газ, коментира Илиян Василев.
Ще кажете - да, но хъбът ще разчита на местен добив. Но фактите са упорито нещо. Вероятността да обслужваме собствен добив Черно море е безспорно светъл лъч надежда, но за съжаление с такава висока степен на риск и неясна вероятност, че никой нормален предприемач няма да го включи в бъдещи газови баланси, поне докато проектите не минат фаза търговско откритие. Ако изобщо се стигне до подобна фаза...