Наскоро турският президент Реджеп Ердоган заяви, че Европа танцува върху минно поле, подкрепяйки индиректно терористични групировки.
Мини, обаче, има на всеки метър в Турция, която през последните месеци стана обект на няколко терористични атентата.
Кола – бомба бе взривена в сърцето на Анкара преди седмица, а вчера бе извършен удар и в Истанбул. Турските власти размахаха пръст към Кюрдската работническа партия (ПКК).
Бе посочена връзка на ПКК с атентата в Анкара в лицето на родената през 1992 година Сехер Демир, обучавана от кюрдите.
Терорът без съмнение е най-големият бич на модерното време. Терорът е кървавият оттенък на модерното ежедневие. Терорът всяка страх, терорът е болест.
В южната ни съседка той придоби застрашителни размери, парализиращи съзнанието на цивилното население. Каква е причината Турция все по-често да става обект на нападения, толкова показни и извършени в дипломатическия и културен център на страната (атентатът в Анкара бе извършен на 150 метра от сградата на Министерство на правосъдието)?
Защо пет месеца столицата Анкара нямаше полицейски началник? След нападенията в града през месец октомври 2015 година постът бе овакантен, а новият началник Махмут Карааслан встъпи в длъжност твърде късно – след погубените 37 човешки живота.
Опозиционната Републиканска народна партия (CHP) подложи на остри критики управляващите. „Има ли световна столица без полицейски шеф?“, попита Кемал Кълъчдароглу, цитиран от вестник „Хюриет“.
Защо не бяха взети необходимите мерки за гарантиране сигурността? Разузнаването разполагаше с информация за планирани удари. Реториката на Реджеп Ердоган се характеризира с една особена черта – виновен е всеки друг, но не и той.
След скъсаното примирие с ПКК Турция започна яростна офанзива в районите, населявани от кюрдско население. Пробойните във вътрешната сигурност бяха гарнирани от агресивна външна политика.
Ердоган е най-отявленият противник на Башар Асад в Близкия изток, а за капак бе свален и руският бомбардировач Су-24, което предизвика срив в отношенията по оста Анкара – Москва.
Партията на справедливостта и развитието (AKP) изолира Турция от другите регионални сили, направи я уязвима. Агресивна бе и политиката на Ердоган в собствената му страна.
След корупционния скандал в края на 2013 година властите започнаха масов лов на вещици срещу кадри на разузнаването, прокуратурата, съда и полицията. Хиляди униформени бяха подложени на репресии заради съмненията, че подкрепят Гюлен и неговото движение – най-големият трън в очите на управниците.
Огромна част от ресурсите на разузнаването бяха хвърлени в борба срещу опоненти на Ердоган, а не „в търсене“ на терористи и намаляване риска от нов атентат на територията на страната.
Турската журналистка Суна Видинли е на мнение, че с толкова много актьори на сцената е трудно да се каже откъде идва терористичният удар и откъде би дошъл следващ такъв. Едно обаче е ясно – турците никога не са се чувствали толкова изолирани.
Ердоган „танцува“ върху минни полета. По-притеснителен е фактът, че те не са само извън границите на Турция. Те са в сърцето на Турция.