Коментарът е публикуван във Фейсбук
Наистина смятам, че проблемът на България е и поколенчески.
Моето поколение е увредено именно като поколение. Нищо, че в него има много и при това свестни хора. Но като поколение, пак да кажа, то е увредено. И не напразно профука толкова бездарно Прехода, за да стигнем до сегашното ниво на управление и управляващи, което в моята душа поражда чувството за срам, огромен срам, национален срам.
Навсякъде наблюдавам тази увреденост. А особено огорчителна е тя сред най-образованата - поне на теория - част от обществото.
Тези дни на едно тържество наблюдавах колега професор - подтичва след своя работодател, също професор, унижава се пред него, само дето не пълзи, само дето не казва - какво ще обичате Ваше благородие! Заръсиха редки капки дъжд. И този професор трескаво, като свещенодействие, разпъна личния си чадър над главата на своя работодател с цялото потресаващо раболепие на безгръбначното самоунижение! Но понеже знам, че такова самоунижение не му се налага и не го карат да пада толкова низко, това бе за мен жест-израз на вътрешната порода и природа на професора. Той така е селектиран и е резултат от селекцията, която увреди нашето поколение.
А наоколо гледаха колегите. И най-важното - гледаха младите хора, студентите. Какъв пример им бе подаден? Беше грозно, ей Богу, беше много грозно цялото това санчопансовско, по-точно - лакейско поведение.
Бих подминал тази гротеска като изолиран случай, но тя изобщо не е изолиран случай. Такова ни е поколението. Моделирано за едно общество и принудено да живее при друго. И понеже втълпяваните ни с десетилетия ценности станаха неадекватни, нашето поколение - като поколение - реши, че ценности изобщо не са нужни, че оцеляването оправдава средствата...
Ето защо смятам, че колкото по-рано моето поколение освободи България от амбициите си да й се натрапва като управление, колкото по-скоро престане да й набива в очите комплексите, болните си амбиции и нездравите си ценности, толкова по-голям шанс България има да оцелее и да спре своето пропадане. Времето наистина не е наше, 25 години стигат!