Родните социалисти така се прехласнаха по кандидата си за президент, че сметнаха за ненужно да го делят с АБВ. Кои били бившите им другари с техния процент и половина, та да внушават, че Радев е техен избор. Остави, ами и хората взеха така да говорят, а в малка страна, както в малкия град, това е най-важното. Как въобще да правиш коалиция с тях, като теб те искат 17 процента, пък виж ги тях – далеч под чертата. Затова социалистите се ориентираха към създаване на инициативен комитет, който да предложи генерала на избирателите, заобикаляйки блатото на коалиционните споразумения. Пък в комитета да се включва който желае.
От АБВ бързо поеха въздух и декларираха, че ще издигнат свой кандидат, че и по-известен от генерала. И се усъмниха в интелигентността на социалистите. „Темата АБВ е затворена, вече сме в кампания“, делово съобщи Нинова.
От своя страна генерал Радев сподели, че не се чувства заложник на конфликта между БСП и АБВ. Имал кауза. Ако я нямал, нямало да ходи на избори. Каква точно е тя, сигурно ще ни каже до вота.
В политиката няма нищо сигурно, но вицепремиерът Томислав Дончев определи като 100% шансът на Борисов да не се превърне в кандидат на ГЕРБ. Отрече и за себе си. За премиерът знаем, че е гладен за правомощия, които президентската институция няма как да му предложи. Цветанов, както отдавна ни информира самият Борисов, също ще си седи в парламента, защото „хората няма да го изберат“. Еврокомисар Кристалина Георгиева усмихнато отрече аспирациите си към висшата държавна длъжност. От самото начало при ГЕРБ гадаенето за кандидата им става по метода на отхвърлянето. Последното име, което се завъртя като евентуална кандидатура, бе това на вицето на Плевнелиев Маргарита Попова. Ако това предположение остане устойчиво, и на нея ще и се наложи да каже няколко думи по темата.
През последните дни представители на Реформаторския блок неуморно твърдят, че няма по-подходящ като техен кандидат-президент от проф.Велислав Минеков. Трудно щял да ги огрее успехът с Гроздан Караджов и Трайчо Трайков. Минеков, който неотдавна напомни за себе си с критики срещу министъра на културата Вежди Рашидов, бе изчезнал за дълго от политическите медийни селения. Но само как изчезна. Преди по-малко от 2 години, през декември 2014 г., той си тръгна от редовете на реформаторите с писмо, призовавайки ги незабавно да напуснат коалицията с ГЕРБ. Писмото бе адресирано до Радан Кънев и само той го послуша, но по своя начин. Ако Минеков, който не крие негативното си отношение към министър-председателя, стане окончателен избор, това ще е напълно в поведенческия дух на Реформаторския блок, който от една страна управлява страната заедно с ГЕРБ, а друго негово крило громи медийно същото управление.
След като свали половината от личното си тегло и закрепи здравето, неповторимият Митьо Пищова се огледа, ослуша и изрази желание да участва в президентската надпревара. Смятал да покани за вице Сашка Васева, но тя още не знаела, че може да смени Ресилово с Бояна. Какво ли би станало, ако студиото на Митко Димитров „Пайнер“ се регистрира като политическа партия и издигнат кандидат. Без съмнение гнездото на попфолк птичките може да обърка много планове.
Клошарят Любо Данчев, заподозрян за подпалването на тютюневите складове, се радва на безплатните юридическите грижи на шефа на адвокатската колегия в Пловдив. Случаят с "Тютюневият град" си остава пълен с въпроси. Дали говорим за злодеяние на "новите варвари" или патосът на местните бе пресилен, дори не е е толкова важно, колкото изглежда на пръв поглед. И да е така – някой сериозно ли смята, че това ще се докаже. Друг е въпросът. Както обикновено, народът реве, когато вече е късно и къщата е изгоряла – в случая буквално.
Къде е била гневната пловдивска общественост, когато паметник на културата е станал частна собственост. Ще кажете, те откъде да знаят, пък и кой ти казва за подобни сделки. Кой вдига шум, когато прави далавера. Така де, но колкото и тайна да е една сделка, има общински съветници, представители на местната опозиция, ако не управляващи, избрани от редовия пловдивчанин, който сега негодува, кълне и псува. Могли са да вдигнат шум, ако са надушили нещо нередно.
Къде е била местната общественост, когато в складовете - "архитектурни шедьоври" - са заживели клошари. Нали всички са ги виждали да влизат и излизат.
И къде е била тази общественост, когато от покривите на паметници на културата са започнали да извисяват снага дървета и храсти, които ясно се виждаха на телевизионните репортажи.
Иначе - европейска столица на културата през 2019 г. Супер...
Драги пловдивчани,
Щом сте допуснали от покривите на културните ви паметници да никнат дървета, а вътре да се гушат клошари, пожарът е просто логично следствие от дългогодишната безстопанственост и безразличие. Чак след това идва ред на престъплението. Ако го има...