Нерви като корабни въжета и богат опит на пребиваване в екосистема, изградена от конфликти, скандали, интриги и неизбежно лицемерие. Истинско изпитание е да бъдеш част от Реформаторския блок, но изпълнението на горните условия донякъде би облекчило положението на ентусиастите.
Трайчо Трайков, бившият ръководител на мегаминистeрство в кабинета „Борисов 1“, стана окончателният избор на РБ за президентския вот, в пакет с ген. Съби Събев за вице. Трайков, който се молеше и РБ, и ГЕРБ, да издигнат „прекрасни кандидатури“, та народът да не избира по-малкото зло, а по-прекрасната от две възможности. Своеобразен подранил шпалир пред най-вероятния победител. Изразяване на единна позиция при реформаторите граничи с непосилната задача да събереш няколко хлапета за обща снимка на плажа. И в случая разнобоят се забави само час след обявяването на общия избор. Икономическият министър и шеф на СДС Божидар Лукарски се обяви против кандидатурата, обявявайки Трайков за „скрит опозиционер“ и декларира, че партията му няма да го подкрепи.
„Да издигаме кандидатурата на отявления опозиционер Минеков и да подаваме оставки“, разсъждаваше Лукарски, чийто фаворит бил Гроздан Караджов.
На пожар микрофона пое заместникът на Лукарски в партията Костадин Марков, за да изтълкува „правилно“ думите на шефа. Това било опит за ирония, шега някаква, емоционална реакция, израз на загриженост. Колко тъжно. Лукарски, чиято експертиза често е подлагана на ирония, говори толкова рядко и сега, когато формулира някаква позиция, излезе, че се шегувал. Ирония може да е имало в частта, свързана с оставките, но не и в несъгласието с избора на Трайков. Не стига, че министрите от РБ треперят при всяко влизане на Радан Кънев и ген.Атанасов в телевизионно студио, да не би чашата с търпение на Бойко да прелее, а за капак и „скрит опозиционер“ като кандидат.
Велислав Минеков, фаворитът на ДБГ, пък бил счупил крак. Явно с лошо са го споменавали през последните дни. Има злопаметни, които не забравят как напусна РБ преди две години.
„От мръсните чорапи на ГЕРБ трябва да се извари ракия, която да се изпие от реформаторите“, каза тогава на прощаване професорът, след като РБ се включи в кабинета на Борисов.
От ГЕРБ щели да издигат жена за президент, поне по предпоследна информация. С успешно кариерно развитие в партията. В РБ явно не оценяват нуждата, ако не от нежна кандидатура, то от остро присъствие на жена пред микрофоните. БСП си имаше жилото Мая Манолова, а сега Нинова. ГЕРБ разполага с устати кадри в поли като Цвета Караянчева, Менда Стоянова, Десислава Атанасова, които явно им вършат работа. На Кунева някак не и отива да гаси локални пожари на ръба на махленската свада и големия скандал. Тя сега приема дечица в кабинета си, идеи обменя с тях. Друг тип присъствие е нужно. По-енергично, по-крайно, по-екстремно, ако щете. Дама, която би се чувствала в свои води, в условията на перманентен конфликт. Дама, която с лекота да сее ветрове и с песен да жъне бури.
Сещате ли се за някоя подходяща? Веднага ми изниква образа на неоценената до момента в политическите среди певица и общественичка Рут Колева. Това момиче притежава всички необходими качества, за да се впише успешно в родния политически пейзаж. Видяхме, че носи и на бой – показа си синините по телевизора, получени, докато защитавала българщината на един наказателен паркинг. Ал Шанфари, собственик на една трета от „Инвестбанк“, сипел огън и жупел по родината заради една стотачка, а Рут го санкционирала вербално.
И тук вече водевилът с екзотичен привкус на етническата каша става пълен – притичва съпругата на милионера, която се оказва единствената ромка във Външно министерство. Настигнатата от белия мерцедес на Камелия се хвърля да защитава своя хабиби и започва женски бой, последван от взаимни обвинения.
Къде дремехте, драги реформатори? Кадри като Рут ви трябват. Спешно! Докарахте го дотам, Цветан Цветанов да твърди, че много от симпатизантите ви ще гласуват за кандидата на ГЕРБ, нищо че още не се знае кой е той. Всеки искал да е на печелившата страна, защо да си губи гласа за някакви 9-10 процента. По логиката на Цветанов разумът сочи, че всеки трябва да гласува за победителите. Народът трябва да е с този, който побеждава. Значи да за ГЕРБ и от „Лудогорец“.
А и как да гласуваш за пилот на изтребител, като по думите на Борисов, той си кара самолета и като види, че повече не може, катапултира. Самолетът се разбива, а държавата плаща. Това стояло като основен опонент срещу управляващата партия. Нека помълчим…