Не е рядкост милионер с нежно сърце и слаби ангели да предложи брак на проститутката, в която се е влюбил след интимности в скъп бардак. Все пак в масовия случай жриците предлагат за почасово ползване „обособени части“ от телата си, без да получат брачни окови.
Не можеш да си купиш цяло държавно предприятие или обект, включени в „Забранителния списък“, но за утеха можеш да си вземеш като обособена част това, което ти харесва от тях.
Това научихме покрай последните скандални сделки в столицата и е хубаво занапред да го знаем, преди прибързано да кълнем и пустосваме „народните изедници“ от всички цветове. Цялото не става, на парчета – може. И така – хапка по хапка. Дъвче се бавно, и се гълта по малко. Наведнъж е вредно.
„Не съм бушон“, обиди се отстраненият областен управител на София, след като от ъгъла на „Дондуков“ и „Васил Левски“ се понесе миризма на запусната конюшня, а журналистите го обидиха с това определение. Веселин Пенев иска да е поне трафопост, но системата има нужда от бушони – предпазители, които да гърмят и всичко да потъва в мрак, за колкото време е нужно. Както при потресаващия случай с купуването на шофьорски книжки, след който транспортният министър Ивайло Московски безпроблемно остана на поста си за сметка на бушона от бившата ДАИ с гардероба-трезор.
Ако някой обяви ден на отворени врати в българските затвори и осъдените вземат, че избягат, виновни с намалено поведение сигурно ще се окажат учениците, дошли да позяпат местата за лишаване от свобода. Нека свикват малките бушончета – животът е дълъг, а комплицирани ситуации дебнат отвсякъде.
Параолимпиецът ни Ружди Ружди се завърна от Рио със златен медал. Момъкът тласна гюлето от инвалидната си количка над дванадесет метра и заслужено спечели овации в родината.
Защо обаче упорито си мълчим за един спечелен бронзов медал, сякаш е срамно да си на почетната стълбичка и то в световна надпревара. Страната ни се класира трета на необявеното първенство на планетата по смъртност за 2015 г. Шампиони са представителите на бедно Лесото, а сребърни призьори – казаците от размирна Украйна. Нямаше посрещане, нямаше речи и снимки. А данните са от доклад на ЦРУ. Ако не на ДАНС, поне на американските партньори да вярваме…
Изпращаме без време и фанфари все повече нашенци. За високото спортно постижение своя значим принос дават стресът, тоталното отсъствие на здравна култура, пренебрегването и страхът от профилактика – да не ни кажат нещо лошо, консумацията на евтини, боклучави и отровни храни и напитки – с две думи злокачественият живот, който водим тук.
„Ти си отиде точно тогава, когато трябваше да се радваш на плодовете на своя труд“, четем на некролозите на електоралните единици, минали в отвъдното. Тъжна констатация, но без предложение за решение. Няма и как да има – милион и половина българи живеят под прага на бедност или с до 325 лева месечно. Вървим натам, ножиците на годините за пенсия и продължителността на живота, да се съберат. Така или иначе скоро няма да има кой да работи за старите хора – всеки да си бачка до гроб и това е. Чиста работа. На вълка затова му е дебел вратът.
Копенхаген бил най-добрият град за живеене в света. Много важно. Друго изследване сочи, че там живеят най-нещастните хора. Ние безрезервно вярваме в това и призоваваме да не се обвърза на всяка цена щастието с материалното благополучие. Какво му трябва на човек – една разтърсваща любов и сляпа вяра в падането на лихвите по кредитите.
На Чърчил приписват думите, че Балканите имат повече история, отколкото могат да понесат. Тежестта наистина е ужасна. Дори паметниците ни изглеждат обременени с трудносмилаемо минало и се държат странно. Очите на Самуил светят, новият паметник на генерал Колев в Добрич пее стария химн „Шуми Марица“, а според министъра на културата утре можем да видим паметници, които псуват на майка. Последното е неизбежно, стига авторът да търси достоверност.
Добрата новина, без която не можем е, че имаме нова индикация за края на прехода. За пръв път кандидат за президент заяви, че няма да гласува за себе си. Димитър Маринов – Пищова надмогна личния си интерес и всяка суета, и довери, че ще пусне гласа си за кандидата на управляващата партия. Категорично и още на първия тур. Само да го видел кой е.
Прав е. Преходът не е само икономика – той е бавна и болезнена трансформация в душата на всеки от нас и катарзис, след който иде синева…