Муамар Кадафи е роден на 7 юни 1942 г. в град Сирт. Той ръководеше еднолично Либия от 1 септември 1969 година насам, когато едва на 27 години извършва военен преврат и сваля крал Идрис. В десетилетията на власт той старателно убива и прочиства най-близките си съратници, помогнали му да вземе властта. Малко известен факт е, че Кадафи изкарва и кратък курс в британска военна школа за свързочници след като учи във военна академия в Бенгази.
В годините, в които взема властта, образът му на бунтовник и военен, лявата му антиколониална и антизападна политика и разпределението на богатствата му дават прякора „арабския Че Гевара“. Неконтролираният му нрав в последните години стана причина да се сдобие и с прякора „Бясното куче на пустинята“.
След преврата той не заема официален правителствен пост и е известен като „лидерът приятел и вожд на революцията“. Живее в бедуинска палатка, охранявана от елитна част войни жени. През последните години той активно налагаше образа си на скромен лидер като пътуваше навсякъде по света със своята палатка.
Като част от управленческата си програма, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес. По време на управлението си в рамките на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки „трета световна теория“ и нова система на държавно управление, наречена „Джамахирия“. Тя позволи на Полковника да управлява страната като абсолютна монархия. Въвеждайки статута на Революционните съвети Кадафи наложи орган, с който да ръководи ефективно страната. Зелената книга на Муамар Кадафи стана задължителна за Либия.
Предявявайки претенции да бъде наследник на египетския лидер Гамал Абдел Насър като ръководител на панарабисткото и арабското социалистическо движение, Кадафи се опитва неведнъж, безуспешно, да обедини Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, с цел формиране на Федерация на арабските републики в периода между 1972 и 1977 година.
Провалът не отчая Кадафи и той се зае да се наложи като наследник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, така и съветския комунизъм. В Студената зима на 1989 г. Кадафи като знак на добра воля към България изпрати два танкера с либийски петрол. Общоизвестен факт е „топлата дружба“ между Тодор Живков и Кадафи по време на социализма.
С годините Кадафи неколкократно променя своята геополитическа ориентация.
В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, но впоследствие застава на страната на СССР. Кадафи последователно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма и панафриканизма, превръщайки се в архитект на Африканския съюз.
През 1979 година той изпраща около 3000 войници в помощ на правителството на Иди Амин в Уганда по време на Угандийско-танзанийската война. В края на 70-те и началото на 80-те години, Кадафи ръководи и военна намеса в Чад, опитвайки се да наложи контрол върху богатата на уранови находища ивица Аузу и да свали чадския диктатор Хисен Хабре.
Полковникът обаче е обвиняван от Запада и САЩ в тероризъм и връзки с редица екстремистки движения.
Когато през 1986-а година берлински нощен клуб, посещаван от американски военни, е взривен, за главен виновник е посочен именно Муамар Кадафи. Дни по-късно върху Триполи се изсипват американски бомби. Една от 60-е жертви на тези бомбардировки е доведената дъщеря на Кадафи.
През 1988-а година над шотландския град Локърби е взривен американски пътнически самолет. Загиват общо 270 души, а по всичко личи зад атентата стоят либийски агенти.
През 1999 г. полковникът вижда в трагедията със заразяване със СПИН на стотици деца в Бенгази възможност за връщане на голямата сцена. В процеса по случая вината беше приписана на 5-те български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф. Те получиха смъртни присъди. Кадафи изтъргува и този процес и пусна медиците на 25 юли 2007 г. след намесата на френския президент Никола Саркози и тогавашната първа дама Сесилия Саркози.
Освен това Полковника спря програмата за ядрено въоръжение и търговското ембарго падна.
Заваляха бизнес споразумения за милиарди петролни долари с Италия, Великобритания, Съединените щати и много други. Като допълнителен бонус осъденият за атентата над Локърби либийски агент Абделбасет Али ал Меграхи беше върнат у дома под предлог, че му остават само няколко месеца живот заради тежко раково заболяване.
С почти 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски ръководител, и сред най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси.
На 27 юни Международният наказателен съд издаде заповеди за ареста на Кадафи, на сина му Сейф ал Ислам и на ръководителя на либийското разузнаване Абдула ал Сануси.
Все още не е ясна съдбата на Сейф ал Ислам, който беше спряган за наследник.