Да говорят за себе си в трето лице е характерно за Христо Бонев – Зума и Христо Стоичков-Камата. Дали по пловдивска линия или заради фланелката с номер 8, която гордо носеха. „Христо Стоичков може да гласува където си иска“, отговори веднъж бившето острие на „Барса“ на въпрос, къде ще упражни правото си на глас на следващите избори – в Испания или София. Към двете легенди се присъедини и очакващият да се завърне на власт с бронирана лада нива Бойко Борисов.
„Как един пожарникар от Банкя стана премиер?“, запита той и си отговори с широка усмивка – „Сто процента мажоритарно“. Това доказателство той приложи към тезата си, че ГЕРБ е мажоритарна партия, каквото и да означава това. Ако приемем, че Той е партията, отговорът може да се приеме за верен. Борисов намекна, че евентуална касация на изборите заради висящото машинно гласуване може да е целенасочен акт, който да удължи живота на служебния кабинет. Той вече е припознат и посочен като враг, особено след освобождаването на 21 областни управители и извършените проверки по министерства, за които пламенно бе настоял самият Борисов. Така ГЕРБ надяна удобната кожа на странното политическо създание ОСКУЛП - "опозиция на служебен кабинет в условия на липсващ парламент".
Не по-малко странно същество вече отглеждат и реформаторите. Те пък официално се коалираха с „Глас народен“ и пуснаха „скакауеца“ в блока си. Така феновете на „Хиподил“ вече ще се позиционират като дясноцентристи в политическото пространство. Ако съдбата отново отреди на реформаторите да управляват образователното министерство, Светльо Витков е естественият кандидат за министър. Не по-малко подходящ за поста е достолепният му съратник Венци Мицов. Следващата учебна година може да бъде открита с ученически рецитали по текстове на бандата. От РБ обявиха, че виждат партиите от ЕНП като естествените си партньори в следващото управление. А ресурс на ракета-носител от дясното семейство притежава единствено ГЕРБ. Дни по-рано Борисов заяви, че създаването на управляващата коалиция се е оказала огромна грешка. Интересно, след като с коалиция успя да издържи две години, колко би изкарал като премиер в самостоятелно правителство на ГЕРБ…
Корнелия Нинова държи хард-кор ритъма и не излиза и за ден от бясното темпо на скандалите и словесните битки. След като нарече гласувалите „за“ спорезумението между ЕС и Канада СЕТА български евродепутати предатели, Нинова си навлече гнева на генсека на ЕНП Антонио Лопез. „Не ставате за премиер“, отсече големия началник на родните десни. „Не сте ми шеф“, тросна му се Корнелия. Цял един ден бе посветен на медийно и вътрешнопартийно разследване, дали лидерът на ПЕС Сергей Станишев е гласувал „за“ или „против“ споразумението. Според Сергей и двата варианта били верни. Първо гласувал „да“ по невнимание, а после „против“ – по убеждение. Трябва да сме по-снизходителни и към него. Помним изгубената папка от ДАНС, заради която отиде и на съд. Просто е разсеян, малко ли евросоциалисти са му на главата.
А народът знае толкова за СЕТА, колкото и за Брекзит. Малцинството, което има категорично мнение за споразумението е разделено поравно на приветстващи и противници. За останалите материята е като адронния колайдер – вятър и мъгла. Преди влизането му в сила да е факт и насам да поемат канадските стоки, чесането на езици ще продължи. Ситуацията твърде напомня дебатите около мажоритарния вот в два тура. А единственият начин да разберем ефекта и от двете е те да се случат напрактика. Скоро ще разберем дали ще се радваме на евтино и качествено канадско месо или децата ще се раждат с мустаци, а жените ще се сдобият с трета гърда на фона загиващото българско производство. Ако ГМО-инвазията е неизбежна, за мъжете предпочитам поява на така необходимия втори черен дроб, нищо че единственият може да се регенерира. Достатъчно се е мъчил.
Най-тъжното в налагащото се напоследък понятие фалшиви новини или фейкове, е че в групата им попадат и положителните вести. Медийните братя непрекъснато са обвинявани, че се хранят като лешояди с трупове от трагедии и придобитият им комплекс от клеймото „погребални агенти“ ги кара да скачат в другата крайност. Случи ли се нещо позитивно, така да се преекспонира, че населението да бъде заподозряно от малцината необлъчени в колективна лудост. Така се стигна до „огришването“, от което проплака Иван Ласкин покрай последните изяви на Григор Димитров, обилно обливани с патриотични маркучи. Писателят Калин Терзийски „поздрави“ звездната двойка с „Любовна балада за Гришо и Никол“. А на стотиците фенове, които възроптаха възмутени и погнусени, авторът заяви, че не е чувал за този тенисист. Кой знае защо обаче, възмутените непрекъснато споделяха в интернет произведението, което така рязко съкрати жизнения им път.
Преди „огришването“ бе „окобрянето“ покрай Кубрат Пулев и петминутната му „битка“ с един шницел в Арена Армеец. По-рано се и „озлатихме“ заради гимнастичките от ансамбъла по художествена гимнастика, където успоредно на нестихващите овации вървеше и тънката жълта линия с личната трагедия на Цвети Стоянова. Накрая обществото ни бе озарено от успеха на българина Владимир Койлазов, който получи „Оскар“ за технологични ефекти. Разработената от него технология е използвана в над 150 филма, между които „Аватар“ и „300“. Радостта обаче трая от ден до пладне. Тъкмо бяхме напът и да се „окойлазим“, когато еуфорията се изпари неусетно. Причината бе тривиална – пробилата си път информация, че Койлазов живеел с бизнес партньора си Петър, но не точно като съквартиранти. Непосилна вест за тесногръдата част от народа, който като цяло умира да се представя за широкоскроен. И настана тишина.
Какво ли ни чака, ако един ден някой нашенец най-после вземе Нобелова награда…