Замяната на пропорционалната избирателна система с мажоритарна у нас се обсъжда от зората на прехода към демокрация. Сред мотивите на привържениците на мажоритарната избирателна система (при която един избирателен район излъчва само един, а не няколко депутата, както е при пропорционалната) е фактът, че в някои от най-старите и най-големите демокрации в света изборите са именно мажоритарни.
Това отбелязва Любомир Иванов от Институт за Дясна Политика.
В държавата, създала парламентаризма – Великобритания – и в първата страна с писана конституция в съвременния смисъл на думата – САЩ – изборите са мажоритарни и в един тур. Победител с относително мнозинство е кандидатът, получил повече най-много гласове. В държавата, пренесла принципите на парламентаризма и републиканизма в континентална Европа – Франция – изборите са мажоритарни в два тура. На втори тур обаче се допускат всички кандидати, получили над определен процент от гласовете, и там вече победител е получилият най-висок резултат. В една от водещите страни в ЕС – Германия – системата е пропорционална, но с много засилен мажоритарен елемент, при който гласуващият на практика има правото да пренареди цялата партийна листа.
Позитивите, наблюдавани от мажоритарния избор в изброените страни, са главно в две направление. На първо място – гласува се за изявени личности, а не за партийни послушници. Понеже мандатът в конкретния избирателен район е само един, се получава истински сблъсък на личности и партиите не могат да си позволят да издигат кандидати, чието единствено „качество” е партийната дисциплина. В противен случай са възможни изненади в уж сигурни бастиони на дадена политическа сила и такива на практика нерядко се случват. На второ място, посредством мажоритарния вот се преодолява разпокъсаността, типични за парламенти, конституирани посредством пропорционални избори, и се създават хомогенни мнозинства, позволяващи законодателните камари да изпълняват пълния си мандат. На свой ред това позволява откриването на управленска перспектива с нормална продължителност (четири-пет години), в рамките на която спечелилата изборите политическа сила може да разгърне управленската програма, с която е дошла на власт и да приложи всички залегнали в нея мерки, а избирателите – да могат да оценят ефектите от тях. Опасенията, че стабилните парламентарни мнозинства и правителства могат да се изродят в авторитаризъм са неоснователни, доколкото решението за тях се съдържа в първото посочено предимство на мажоритарните избори – фактът, че благодарение на тях в парламентите влизат силни и независими личности, гарантира, че те няма да толерират партийна линия, вървяща против интересите на гражданите или против обещанията, с които депутатите са били избрани.
От посоченото по-горе е видно, че мажоритарните избори дават решение на два от основните проблеми, с които гражданите у нас свързват политическата система – липсата на достатъчно разпознаваеми личности и хроничната нестабилност, заради която от началото на прехода едва три народни събрания са изкарали пълния си мандат. Въпреки че по тези въпроси обществеността отдавна говори на висок глас, до този момент реални законодателни действия за цялостна промяна на изборната система не са предприемани.
Въпросът за въвеждане на мажоритарна избирателна система бе поставен на проведения на 6 ноември 2016 г. едновременно с първия тур на президентските избори национален референдум. Резултатите от въпросите, подложени на гласуване на референдума, бяха следните:
Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? За - 2 509 864 гласа или 71.95% от гласувалите;
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите? За - 2 158 929 гласа или 61.89% от гласувалите;
Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори? За - 2 516 791 гласа или 72.16% от гласувалите.
Макар че няколко хиляди гласа не достигнаха, за да имат резултатите от референдума задължителна сила, огромното мнозинство от упражнилите правото си на глас избиратели се произнесе ясно и категорично по поставените му въпроси.
ПП ГЕРБ за пореден път доказа, че се вслушва в думата на българските граждани и на 14 ноември 2016 г. внесе проект за решение за приемане на въпросите от референдума, предвиждащ мажоритарни избори, задължително гласуване и падане на партийната субсидия от 11 на 1 лев на глас. На 11 януари 2017 г. предложението беше обсъдено в пленарна зала, но след изказване на Четин Казак от ДПС, че разглеждането на такова предложение е преждевременно, същото беше отклонено с гласовете на всички останали парламентарни групи.
На 12 януари 2017 г. четиринадесет народни представители от ГЕРБ (Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Цвета Караянчева, Димитър Лазаров, Свилен Иванов, Даниела Дариткова-Проданова, Живко Мартинов, Станислав Иванов, Анна Александрова, Снежана Дукова, Владислав Николов, Александър Ненков, Валентин Николов и Десислава Атанасова) внесоха законопроект за изменение и допълнение на Избирателния кодекс, предвиждащ народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Отново реакциите на политици от всички останали парламентарно представени политически сили бяха отрицателни. Валери Симеонов заяви, че „ако нелепите текстове за два тура и абсолютно мнозинство влязат в сила, държавата ще влезе в ситуация на беззаконност”. Председателят на БСП Корнелия Нинова заяви, че „искането на ГЕРБ за изцяло мажоритарен вот е пиар”, а Четин Казак от ДПС заяви, че предложението за въвеждане на мажоритарен вот се прави „единствено и само с чисто политически популистки подбуди, с които се цели вносителят ГЕРБ да се издокара за последно пред избирателите и да се хареса може би и на някои водещи на шоу - програми, но да не се реши никакъв проблем”.
Поради разпускането на 43-то Народно събрание от страна на новоизбрания президент Румен Радев, законопроектът на ГЕРБ не можа да бъде гласуван.
В настоящата кампания ГЕРБ категорично препотвърди ангажимента си да работи за съобразяване на политическата класа с волята на българските граждани. Т. 7 от увода на политическата програма на партията за предстоящите предсрочни избори гласи:
„ГЕРБ гледа на референдумите като на работещ демократичен механизъм за обратна връзка по най-важните и актуални теми. Несъобразяването с желанията и очакванията на българите би било отстъпление от демократичните права и свободи на гражданите по Конституция. В настоящата програма за пореден път заявяваме твърдото си убеждение, че резултатите от Референдума, проведен едновременно с президентските избори от края на 2016 г., трябва да бъдат превърнати в законодателни актове и последващи управленски действия. ГЕРБ се ангажира с последователно прилагане и контрол на приетите политически действия и произтичащите от тях решения за промени в изборното законодателство на страната.”
По този начин, докато останалите политически сили или са твърди противници на мажоритарното гласуване, или предлагат половинчати мерки като въвеждането на смесена система, при която само част от народните представители се избират с мажоритарно гласоподаване, ПП ГЕРБ е единствената партия, която принципно и последователно защитава заявената от над два и половина български граждани воля за реална промяна на политическата система.