Който го може, си го може навскъде. Народът ни е доказал, че е способен да превръща всяко събитие, независимо дали радостно или тъжно, в своебразна трапеза или джамбуре. Купон или хепънинг. Всички сме губили близки и знаем в какво се изражда скръбното събитие, когато отмине най-тъжната част. Така направихме и с деня, в който трябваше да почетем и поменем Ботев и четниците му. И всички останали, загинали за свободата на България. И това не е нещо ново. Така е от години. Колкото повече се отдалечаваме от онзи пролетен ден на 1876 г., толкова по-често ще чуваме, че годишнината от гибелта на Ботевата чета е празник, а не помен.
Празник?! На какво?! На предприемаческия дух, способен да разпали не сърцата, а скарата, щом се съберат повече от десет души на едно място? Или на народното творчество? Единствено тревожният и досаден за мнозина сигнал на сирените напомня, че това не е знак за начало на юнашко аху-иху. И политици, и журналисти се надпреварваха да говорят за празник, сякаш са поканени на селски събор. И председателят на парламента Главчев разпусна на чист въздух, след като запази "на косъм" поста си. И широко засменият Цветанов демонстрира традиционно добра спортна форма по пътеката от Паволче към Околчица и се нащрака на воля с дечица.
"Младежи се прегръщаха на поляната. Девойката обеща и да се целунат за онези мъже, проляли кръвта си по върха и оставили любимите си жени вдовици", приповдигнато ни информира регионална медия. А семейство от столицата довело едногодишната си рожба на върха, защото нямало по-подходящо място да отпразнуват рождения ден. Това е положението, братя и сестри.
И скъпата гостенка от Родопите Валя Балканска извиси глас над Врачанския балкан. Човек да се почувства като на Рожен. А там, както знаем, организаторите се изпокараха по нашенски и обявиха нулева година за събора. Ще го докараме ли до там и с честването на Вола? Ако другия път завъртим волове на шиш "на конкурентни цени", нищо чудно.
Походът по стъпките на Ботевата чета и възстановката на последния бой на четата са похвални и все още вълнуващи. За всичко останало - спрете се! Това е помен. За трагедия и саможертва. Съдбата на четата илюстрира цялата обреченост, с която се характеризират общите ни дела. Виждаме докъде го докарахме.
На помен не се вдига врява. В музеите се шепне. А Околчица е и лобно място. И музей. Макар и без експонати.