Това беше. Седеммесечният цирк след Референдума за смяна на избирателната система приключи. А очите на зрителите са пълни с прах. Политическата класа изигра пиеската си безупречно и запази устоите на своето безлично възпроизвеждане. Депутатите и занапред ще бъдат отговорни пред партийния вожд, а не пред избирателя. Ще треперят пред лидера си и ще го раздават ербап пред суверена. Пропорционалната избирателна система остава. Тя не е единствената причина страната ни да оглавява всички класации отзад напред. Но е в основата на пропастта между народа и политиците. И клонящото към нула доверие в Народното събрание. Досегашните правила на играта задоволяват всички играчи. Едни го показаха и си го казаха направо - БСП, ДПС, Патриотите. От ГЕРБ избраха по-различен подход. Внесоха за гласуване обречен законопроект, който очаквано бе екзекутиран още на първо четене. Флиртът на управляващите с двата милиона и половина българи, поискали пормяна, бе прозрачен - с вас сме, ама онези не искат и ние нищо не можем да направим.
Благодарим ви за пиеската, но нямаше нужда да си усложнявате живота. "Ако ГЕРБ решат да продадат сградата на Народното събрание, винаги ще съберат огромно мнозинство", заяви Марешки. Но самият той щеше ли да подкрепи мажоритарния вот, ако не бе сигурен, че той няма да мине. Нали това бе една от опорните точки на противниците на смяната на избирателната система. Че в бъдещия парламент ще влязат максимум три партии, първата от които ще има огромно мнозинство. И такива като трупата на Марешки ще танцуват само едно лято. И не само това. Парламентът щял да се напълни с фолкпевици и регионални разбойници. За съществуването на последните не отговарят ли МВР и прокуратурата? Нелепо е властта да ни плаши със собствената си несвършена работа. Рухна и несъстоятелната конспиративна теория, която обсеби маса народ последните месеци. Слави Трифонов играел за Бойко. За да бетонира ГЕРБ завинаги на власт. Глупости на търкалета. Видя се колко е вярно.
Гледахме нагъл уговорен мач, в който отборите не го и криеха. Когато играта върви, промени не се правят, гласи една спортна максима. Политическата класа е доволна. Играта й върви. И не желае промяна. Депутатите ще си останат пионки на партийните си секретари, ще бъдат подреждани, размествани и изваждани от играта от партийния си лидер. И ще дължат отчет само на него. Големите искат да е така.
Някой може ли да се сети какво толкова бихме изгубили при смяна на избирателната система? Какъв е залогът ни като последни в Европа? Толкова ли е страшно хората в общините да избират свой местен депутат? Който да работи в тандем с местния кмет за региона си. И ако изпадне в немилост пред партийната централа, избирателите да го защитят. Стига да е работил за тях. И да го низвергнат, ако не е оправдал очакванията им. А не както досега - напълно непознат човек, титулувал се народен представител, веднъж годишно организира приемна за гражданите и сяда на тежка софра при кмета. Кой има полза от това. Особено при тежкия дисбаланс в развитието на регионите у нас.
Но, това е положението. Статуквото не пожела промяна. Никъде в Европа нямало такава избирателна система. А има ли такава държава?!