Честването на 80-годишнината на последния български цар очаквано отприщи вълна от коментари. 400 поканени лично почетоха Симеон в двореца Враня, а останалите зачатката по клавиатурите. Главно негативни мнения, много от тях с характер на обвинения. Като тръгнем от "какъв цар е този - изгонили си го още като дете" и стигнем до прословутите царски имоти. "Защо, щом е монарх, навремето се закле в републиканската ни конституция". "ДС го върна в България, за да унищожи политическия модел и тарикатите да ловят риба в мътна вода". "Той доведе юпитата, натресе ни Бойко, от неговата партия тръгна и Пеевски". "Излъга ни за 800-те дни". "Мислеше само как да си вземе гората и резиденциите". Никой по света не го броял за авторитет, защото станал жертва на разни пороци. И още, и още...
А щом аргументите против попривършиха, настървението се прехвърли върху предизвикателния тоалет на първата дама Десислава Радева. Която изглежда е орисана да предизвиква бурни коментари със всяко свое действие или бездействие, волно или неволно.
След като през 1946 г. е проведен референдум "за" и "против" монархията, трябва да сме имали цар. Пък бил той и дете. Ходът на историята не му позволява да ползва властта си по класически начин, но, добре - нека прехвълим частния му случай в раздел лична драма. При първото си завръщане през 1996 г., Симеон стана свидетел на истерията, която съпътстваше обиколката му из страната. Която бе колкото от любопитство към величеството, толкова и израз на дълбокото разочарование от първите години на прехода. Ознаменувани със съсипано селско стопанство, разграбени държавни предприятия, източени банки и върлуващи силови групировки.
Когато реши да се завърне и в политиката пет години по-късно, народът бе още по-обезверен и уморен от въртенето в кръг в непрогледната червено-синя мъгла. През 2001 г. в БСП още ближеха рани след свалянето им от власт четири години по-рано. А СДС вече бе преял и в буквалния смисъл с нея, което бе довело до сериозно и, както се оказа, необратимо вътрешно разцепление. Тогавашните управляващи не позволиха на Симеон да реализира първоначалното си намерение - да се кандидатира за президент. Ходът им се оказа безкрайно недалновиден. Защото скоро изгубиха всичко, което можеха да изгубят. Симеон стана премиер, а Иван Костов се обиди и изчезна за няколко години от общественото полезрение. БСП бе реанимирана в лицето на новоизбрания президент Георги Първанов.
А царят просто можеше да изкара един мандат на Дондуков 2 и да си иде във Враня или Мадрид по живо, по здраво. Без повечето от изброените обвинения. Нали не се съмнявате, че щеше да спечели още на първи тур. Това не се случи и е факт, че притиснати от времето в НДСВ напълниха листите си за парламентарните избори с хора от кол и въже. Което неизбежно се обърна срещу тях. Към властта се примъкнаха всевъзможни хитреци, тарикати и хлъзгави играчи. Но и народът дари със свръхочаквания царят-премиер. Просто зачака да го оправят, както обикновено. Без сам да помръдне и на милиметър.
Симеон се закле в републиканската конституция, което бе ясен знак, че няма никакво намерение да предприема действия по реставрация на монархията. Влизането на лондонските юпита в икономическия и финансов екип на властта бе естествен ход, след като възпитаниците на ВИИ "Карл Маркс" и МГИМО доведоха страната до разруха. Логично бе и чужда фирма да обслужва митниците ни, след като държавата се оказа разграден двор. Опитахме и с наши, и с чужди - не стана.
Да, Симеон назначи Борисов за главен секретар на МВР, но нито той го избра за кмет на София, нито три пъти за премиер на страната. А защо да не си потърси имотите, за които има документ, че са закупени от дядо му и баща му? Семейството му е голямо, всеки баща би трябвало да се погрижи за наследниците си. Цинично погледнато, какво значение има за обикновения човек, кой ще сече гората - цар или горски пъдар от Самоков или Дупница.
И всъщност, с какво толкова ни е крив Симеон, та оплюхме празника му...