На 5 януари испанският крал Хуан Карлос I навърши 80 години. По този повод испанските и световни медии се надпреварват в коментари – добронамерени и не чак толкова със снимков материал, посветен на 40-годишния активен период на един европейски владетел, извършил безкръвен демократичен преход, спечелвайки си прозвището дори „крал на републиканците“ след 40-годишна тежка диктатура на генерал Франко до смъртта му, ноември 1975 г.
Това коментира във Фейсбук Жоржета Пехливанова.
Кралят е моторът през активните първи години на прехода, когато се изграждаха основите на испанската демокрация, когато без кралска репресия една след друга се завърнаха в Испания левите партии и техни представители, познали изгнанието след Испанската гражданска война - Комунистическата партия с Долорес Ибарури и Сантиаго Карильо, Испанската социалистическа работническа партия с Фелипе Гонсалес, плеада от републиканци, повечето със смъртни присъди, издадени от Франко... От затворите излязоха политически лидери като Марселино Камачо, Аскарате и Николас Редондо и влязоха в испанския парламент. Несигурно време, размирици, митинги, но и мъдри политици, които успяха да укротят страстите и отстранят франковия бункер от властта. Испания влезе и тръгна в демократични релси, самотният „идалго на Пиринеите“, се завърна в Европа и в европейските структури – Европейски съюз и Съвета на Европа, възстановени бяха пълни дипломатически отношения с всички европейски страни и Русия /включително и с България, май 1977г./. Кралят караше камиона на прехода в Испания.
На 2 юни 2014г., крал Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, коронован като крал Филип VI. Той запази кралската си титла, която носи 40 години, но бързо мина в сянката на миналото на Испания. Дистанцирането и изчезването на Хуан Карлос от официални церемонии и прояви, на които преди той участваше, се забеляза смущаващо, въпреки, че последните няколко години кралят-баща премина през тежки здравословни проблеми. Особено фрапантно и трудно мотивирано бе отсъствието на крал Хуан Карлос от честване 40-годишнината от неговата прокламация, както и от 40-годишнината от първите демократични избори след Франко. „През трите години след абдикацията си Хуан Карлос се превърна в най-ценната китайска порцеланова ваза на държавата“, коментират някои испански медии на 28 юни 2017г., за неговото отсъствие в Кортесите.
Не е тайна, че в това дълго 40-годишно царуване, особено през последните години, след 2010г. има полемични случаи, които натежаха на короната. За да абдикира един владетел, се иска и голямо мъжество и Хуан Карлос го прояви. Ако той съзнателно оставаше в сянка за известно време, стана обаче така, че се превърна в постоянно отсъствие от програмата на крал Фелипе, заличавайки изцяло неговата личност и най-вече дългата диря, която той бе оставил след себе си.
До такава степен се чувства отстранен Дон Хуан Карлос от чествания на Националния празник, военни паради и откриване парламентарната дейност в Кортесите, включително 40-годишнината от прокламацията му на 22 ноември 2015г., че избухва, “сякаш не бе нормално наследяване баща-син, а смяна на една династия с друга”.
Дон Хуан Карлос търпеливо преглъща горчилката и обидата с философия, но когато на 28 юни 2017г. той не бил поканен от сина си на 40-годишнината от първите демократични избори, които той насрочва през 1977г., насъбралата се мъка изригва на бащата срещу сина. “Бяха поканени дори внуците на Ла Пасионария, а мен, който съм жив още и съм водачът на испанския камион на прехода, ме изключихте от зачитане...“
Последваха обяснения от двореца Сарсуела, че има протоколна трудност да участват двама крале. Но това е исторически факт и реалност да отдадем заслуженото на тези, които сториха демокрацията след Франко и зад Дон Хуан Карлос застават личности от калибъра на Фелипе Гонсалес, Марселино Ореха, Ланделино Лавиля, Перес Льорка...
Дон Хуан Карлос преди дни предупреди открито, че повече няма да толерира унижения към неговата персона. И смята, че тази кръгла годишнина е добър повод да му бъде върнато достойнството и да бъда почетен по подобаващ начин, така както се почитат в цял свят грандовете за заслугите им. Както разказва очевидец,
Дон Хуан Карлос стигнал до там, че заплашил, че ще напусне Испания в деня на неговата 80-годишнина, ако Фелипе продължи в този негов стил.