Никога не съм приемал и няма да приема евтината партийна запалянковщина, която гледа на историята в черно-бяло. Нито почитането само на "нашите" жертви и мълчаливото презрение към "техните".
Това написа в профила си във Фейсбук Борислав Цеков.
Жертвите на политическото насилие нямат цвят - те са жертви.
На пагубни идеологии, режими и екстремизъм. Да, авторитарният прохитлеристки режим преди 1944 г., който мълчаливо суспендира конституцията на 19 май 1934 г., въведе цензура, ограничи демократичните права и свободи, репресираше опозицията и политически неудобните, въведе лагерите; провеждаше антиеврейска политика, материализирана в антиеврейско законодателство по нацистки образец, което беше стриктно прилагано, включително в Македония, Беломорска Тракия и Пиротско, откъдето българските управници изпратиха 11 343 евреи за унищожение в Треблинка; Софийският университет беше пълен с професори (уважавани!), които са апологети на Хитлер и Мусолини...
Всичко това са факти, колкото и нелицеприятни и неудобни да са за потомците на тогавашния политически и стопански елит. И те не отменят добрите неща и достижения на додеветосептемврийска България! Не отменят спасяването на повече от 50 хил.евреи от старите предели...
Но е факт и че периодът след 1944 не е черно-бял.
Тоталитарният социализъм беше репресивен и преследваше безжалоснно всяко инакомислие. Избити бяха хиляди невинни (не говоря за профашистките елементи!), ликвидирана беше свободата на словото, разширени бяха лагерите; висшата комунистическа номенклатура тънеше в привилегии на гърба на народа...
Всичко това са факти, колкото и да са неудобни на наследниците на БКП.
Но това не променя хубавите неща - социалната сигурност, образованието, здравеопазването... Заради всичко това, не приемам поведението на партиите в парламента днес. И едните, и другите се гаврят, всеки от своята партийна камбанарийка, с жертвите на "другите".
А трябва да се смирим и да говорим честно за миналото. И за доброто, и за злото.
Поклон пред паметта на жертвите на политическото насилие преди и след 1944 г. Общият ни дълг е да отхвърляме злото и да претворяваме доброто от нашата история.
Бог да пази България.
P.S. А партиите трябва да се научат, че "мезетата" вървят само с вината!