Краят на една от последните соц-диктатури

В началото на февруари 2026 г. Куба преживява една от най-тежките икономически и хуманитарни кризи в модерната си история.

Дълги прекъсвания на електричеството в редица региони, тотален недостиг на гориво, режим на бензин, увеличаващи се цени на храна и лекарства, отмяна на международни полети - това е ежедневието на милиони кубинци.

Според Reuters от 31 януари 2026 г. „Кубинци от всички слоеве се свиват в режим на оцеляване, справяйки се с удължаващи се прекъсвания на тока и растящи цени на храна, гориво и транспорт, докато САЩ заплашват с удушаване на комунистическата държава“. DW от 7 февруари 2026 г. добавя: „Тъй като американското нефтено ембарго влиза в сила, страната бързо изчерпва горивото. Ефектите върху икономиката и населението са опустошителни“. Според последни доклади от кубински опозиционни групи, хиляди хора са засегнати от липсата на основни услуги, което води до увеличаване на заболяванията и смъртността в уязвими групи като възрастни и деца. Тази криза е пряк резултат от американската блокада, затегната до крайност след драматичните събития във Венецуела през януари 2026 г., когато американски сили арестуваха Николас Мадуро. Наблюдаваме от първия ред финалните мигове на един от последните социалистически режими на планетата.

Американската блокада от 1962 г. след революцията на Кастро и национализацията на активи еволюира, но истинският удар идва от комбинацията с вътрешна корупция и некомпетентност на режима. След 1991 г. и „Специалния период“ Куба оцеляваше благодарение на Венецуела, която даваше субсидиран нефт - до 100 000 барела дневно (2007-2015), намалявайки до 35 000-70 000 през 2024-2025 г., на стойност 1,3 млрд. долара годишно (Miami Herald, 27.01.2026). В замяна Куба изпращаше „услуги за сигурност“ - разузнавателни и военни агенти, поддържащи режима на Мадуро. Кубинското правителство продаваше голяма част от нефта на черния пазар, докато народът търпеше недостиг. Американски официални източници цитирани в Miami Herald казват в прав текст: „Правителството продаде по-голямата част от субсидирания нефт от Венецуела миналата година - доказателство, че нелегитимният режим приоритизира само собственото си обогатяване, докато народът търпи последиците от корупцията и некомпетентността“.

Венецуела под Мадуро потъна в хиперинфлация над 1 000 000%, миграция на 7 милиона души, репресии, корупция в PDVSA и връзки с наркокартели. Тръмп през първия мандат (2017-2021) наложи строги санкции, блокирайки нефтени приходи. Във втория мандат отиде по-далеч: декември 2025 г. - блокада на танкери; 3 януари 2026 г. - американски сили арестуваха Мадуро и Силия Флорес в Каракас и ги отведоха в Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Тръмп заяви: „Куба живееше с големи количества НЕФТ и ПАРИ от Венецуела. В замяна предоставяше ‘Услуги за сигурност’ на последните двама венецуелски диктатори, НО ВЕЧЕ НЕ! НЯМА ПОВЕЧЕ НЕФТ ИЛИ ПАРИ ЗА КУБА - НУЛА! Настоятелно препоръчвам да сключат сделка, ПРЕДИ ДА Е ТВЪРДЕ КЪСНО“.

Тази акция прекъсна нефтената артерия. Както отбелязва New York Times, дълго страдащата икономика на Куба сега е в „Свободно падане“, с масови прекъсвания на тока, недостиг на лекарства и растящи цени. El Pais поставя акцент върху ударът върху туризма, който поставя икономиката на ръба на колапса. Недостигът на гориво, засилен от тактиките на Тръмп, ускорява упадъка. Всички други световни медии отбелязват видимият упадък на Хавана. Резервите на Куба стигат за 15-20 дни (Kpler/Financial Times). Туризмът спадна с 18% през 2025 г., авиокомпании спряха полети. Туристическият сектор, който носеше 2,5 млрд. евро годишно, се срина, а производството на никел и захар намаля значително поради липса на гориво.

Влиянието върху индустрията и потреблението е катастрофално: болници без ток, спиране на водоснабдяване, разваляне на храна, спад в селското стопанство. Инфлацията над 1000% за стоки, производство на захар и никел - драстично намалено. Над 675 000 кубинци мигрираха към САЩ от 2022 г., а общо населението спадна с 10%. Хуманитарните последици са тежки, но са резултат от десетилетия социалистическо управление. В болниците липсата на електричество прекъсва операции и лечение на пациенти, а в селското стопанство тракторите стоят неподвижни, което заплашва реколтата и хранителната сигурност. Това води до социално напрежение, протести и нарастващо недоволство сред населението, което вижда в американския натиск шанс за промяна.

Решителните стъпки на президента Тръмп са в пълна подкрепа на американските ценности и регионалната сигурност. Той отмени отстъпките на Обама, наложи нови санкции през 2019-2021 г., включи Куба отново в списъка на спонсори на тероризъм и сега затяга блокадата. Това не е агресия, а стратегическа необходимост: прекъсването на нефтените потоци към Куба от Венецуела подкопава подкрепата за антиамериканския режим, спира наркотрафика и намалява миграционния натиск на границата. Както отбелязва The Soufan Center от 27 януари 2026 г., „прекратяването на американския доставки на венецуелски нефт към Куба се очаква да засили вече тежката икономическа и инфраструктурна криза в Куба, включително увеличаване на честотата и продължителността на прекъсванията на тока“. Тръмп предупреди, че Куба „is going down“, и това е факт - режимът е на ръба. Неговата администрация, с Марко Рубио като държавен секретар, ясно свързва акцията във Венецуела с изолацията на Куба, подчертавайки ролята на кубинското разузнаване в поддържането на Мадуро. Тази политика е продължение на доктрината Тръмп за Америка на първо място. Доктрина, която защитава границите и интересите на САЩ, като същевременно насърчава свободата в региона.

Тръмп подкрепя кубинския народ, а не режима - политиките му насърчават вътрешна опозиция и потенциална демократизация. В сравнение с Венецуела, където след залавянето на Мадуро се отваря път към възстановяване на нефтената индустрия под американски контрол, Куба може да последва, ако режимът падне. Тежката ситуация е трагедия, причинена от корупция, но блокадата и действията на Тръмп са морално оправдани. Неговото лидерство защитава свободата и просперитета в Западното полукълбо. Куба е на ръба на колапс, но това може да е началото на нова ера на свобода. Време е за „сделка“ или режимът ще падне. Тръмп заслужава признание за смелите стъпки, които защитават американските интереси и насърчават демокрацията в региона. Неговата визия за силна Америка включва стабилна Латинска Америка, свободна от диктатури и корупция. Тези мерки намаляват миграционния поток към САЩ, което е от полза за американските граждани. В крайна сметка, политиките на Тръмп са инструмент за свобода и просперитет, и те заслужават пълна подкрепа от всички, които ценят свободата и просперитета. Докато режимът в Куба се бори за оцеляване, президентът Тръмп остава непоколебим в своята решимост да защити американските ценности и да помогне на народите в региона да постигнат свобода.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.