Наполеон - ракетоносител на комунизма!

Три години, след като тленните останки на Наполеон се връщат в Париж, Карл Маркс пристига във Френската столица. Той е само 24-годишен, но не крие революционния си плам. Става редактор на немско-френско комунистическо списание. Около него се събира група млади революционери, но поради разномислие остава само Фридрих Енгелс. Маркс се противопоставя с всичка сила на честванията на Великата армия и на Наполеон. Философията на системата почиваща върху „заслугата“, вместо привилегията, не отговаря на социалното уравняване, което може да се осъществи само след революция на пролетариата. В „идеалният свят“ на Маркс, няма място за патриотизъм, защото няма нации, няма граници. Средствата за производство са общи. Всеки получава според нуждите си.

По искане на немската полиция Маркс е изгонен от Франция. Изгонен е и от Белгия. Намира убежище в Англия, но до края на живота си живее с паспорт на „апартейд“. През 1848 г. в Лондон излиза „Комунистическият манифест“, който се превръща в Евангелие за всички кандидат революционери. "На крак о парии и презрени!" - палете и грабете!

Преди да напусне Париж той пише яростно стихотворение срещу статуята на Наполеон, която е на колоната „Вандом“. Един ден статуята на Наполеон ще падне от височината колоната „Вандом“! – предсказва Маркс. През 1871г. пророчеството му се сбъдва. Статуята е съборена от 45 метровата колона от бунтовниците участващи в „Парижката комуна“.

Наполеон фактически се превръща в ракетоносител на Маркс и на марксизма, защото отговаря на всички условия на революцията. Империалист, колонизатор, расист и милитарист.

Всички френски политици в продължение на 200 г. се отнасят с пренебрежение и снизходителност към марксизма. Поради това революционери със жълто около устата, редовно палят френското знаме, палят кофи за боклук и плячкосват бижутерски магазини.

Франция е първата европейска република. Франция е родината на „Правата на човека“. Както не е достатъчно да стигнеш до Москва за да мислиш, че си победил Русия, така не е достатъчно да запалиш веднъж завинаги пламъка на гроба на „Незнайния войн“и да мислиш, че е вечен, без да го поддържаш.