През 1933 година Адолф Хитлер обявява, че ежегодните конгреси на Националсоциалистическата партия ще се провеждат в Нюрнберг. Традиционната роля на средновековния град като център на германската икономика, изкуство и култура е трябвало да придаде на партийните мероприятия съответната рамка. Решаващите импулси за това дават Хитлер и министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс.
В Третия райх Гьобелс отговаря за цензурата, разпространението на филмите, музикалните произведения, театралните спектакли и изкуството. Сега изложбата "Хитлер. Власт. Опера" се конфронтира с тези прапагадни материали. На 530 квадратни метра в Документационния център в Нюрнберг са представени над 350 експонати, сред които има оригинални аудио- и видеозаписи, научни текстове, фотоколажи. Това е една от най-големите изложби, посветени на музикалния театър по времето на националсоциализма.
Вагнер и нацистите
Операта на Рихард Вагнер "Нюрнбергските майстори-певци" e била любимо музикално произведение на националсоциалистите. През март 1933 година тя е поставена в държавната опера в Берлин по повод създаването на Третия райх. Майстерзингерът Ханс Закс е характеризиран като патриотичен творчески гений, който работи в служба на народа и расата си. Прелюдията към трето действие на операта прозвучава и в пропагандния филм на Лени Рифенщал "Триумф на волята" от 1935 година, който представя конгреса на националсоциалистите в Нюрнберг от 1934 година. След като филмът излиза на екран, новата сграда на Нюрнбергската опера е открита официално с "Нюрнбергските майстори-певци". Солистите са подбрани лично от Хитлер, декорите и костюмите са дело на нацисткия дизайнер и архитект Бено фон Арент.
Представлението поставя началото на бъдещите спектакли на Третия райх. От изложбата "Хитлер. Власт. Опера" научаваме, че Хитлер лично е разпоредил възстановяването на Нюрнбергската опера, което подчертава нейното символично значение. Архитектът Паул Шулце-Наумбург е бил натоварен със задачата да изчисти всички елементи на сецесиона и да сътвори минималистичен интериор, за да може сградата на операта да изпълнява едновременно две функции - като място за оперни спектакли и конгресен център на националсоциалистите. Те провеждат своите ежегодни партийни конгреси под променящо се мото като "Конгрес на победата" през 1933 или "Конгрес на честта" през 1936 година. Партийните мероприятия на нацистите протичат под стриктна режисура - с пищни декори, музика и светлинни ефекти. Нацистите поръчват на композитора Фридрих Юнг да композира монументална симфония за партийния конгрес през 1939 година. В последния момент обаче нацистите се отказват от поръчката - без да назовават първоначално конкретни причини. Няколко дни по-късно Германия нахлува в Полша и така започва Втората световна война.
Адолф Хитлер е бил голям почитател на Рихард Вагнер. Въпросът дали днес могат да се поставят негови опери без угризения на съвестта така и не е получил отговор. Рихард Вагнер не е бил нацист, но пък е бил антисемит. Той подчертава своя антисемитизъм още през 1850 година в статията си "Юдаизмът в музиката". Адолф Хитлер е бил голям почитател на операта и по времето си във Виена почти всяка вечер гледа оперни спектакли. В "Моята борба" той описва първото си посещение на операта "Лоенгрин" като 13-годишен младеж като преживяване, което може да промени живота на човек. Диктаторът често води своя антураж на Вагнеровата опера "Риенци", в която един италиански националист възстава срещу корумпираните елити в Рим. Също както при "Нюрнбергските майстори-певци", и в "Риенци" става дума за един спасител на народа.
Дегенериращата музика
През 1938 година националсоциалистите организират Музикални дни на Райха с националистическа музика, с участието на хитлеровия младежки хор и Берлинската филхармония. По същото време в Дюселдорф се провежда изложбата "Дегенерираща музика", която осъжда "негерманската" черна и еврейска музика: тук биват заклеймени еврейски композитори като Арнолд Шьонберг и Курт Вайл, както и афроамериканските джазмузиканати. Същевременно националсоциалистите рекламират оперите на Вагнер и пред чуждестранната публика.
Адолф Хитлер обаче бил таен почитател на забранената музика. В откритата през 2007 година негова колекция от плочи има произведения на руски композитори като Чайковски, Бородин и Рахманинов. А в един от записите на Чайковски свири един полски евреин - големият цигулар Бронислав Хуберман.