Не бързайте да се радвате. Не три – може да не се търкулне нито една министерска глава.
Поисканите и получени на 31 август 2018 оставки на министрите на регионалното развитие, транспорта и вътрешните работи, ще бъдат равносилни на три спечелени от опозицията вотове на недоверие. Защо Борисов да върши работата на Нинова?
За ГЕРБ транспортното и регионалното са ключови министерства – не от гледна точка на държавното управление, а от гледна точка на партийното финансиране. През строителството на пътища мощно текат „легалните“ корупционни потоци към върховете на партията. Там Борисов винаги е поставял най-верните си хора. През вътрешното министерство се отчитат „спонсорите“ от подземния свят. Тях Борисов ги държи на „ръчно управление“, затова слага най-неадекватните си хора начело на МВР. Няма логика толкова лесно да похарчи трима министри наведнъж (или по-скоро двама, защото единият от тримата, Московски, даже не си е подал лично оставката, бил „болен“). И то в момент, когато БСП официално заяви, че ще иска вот на недоверие на целия кабинет.
Пламенната вътрешнопартийна защита на Московски, Ненков и Радев, започна в момента, в който Борисов поиска и получи оставките им. Ден преди това във Фейсбук бе създадена на пожар страница на ГЕРБ, чието основно послание е „Аз подкрепям достойните министри". За два дни тя събра около 6100 приятели и още толкова последователи, което е изключено без стройна организация – не само технологична, но най-вече партийна. Макар че очевидно това не е официалната страница на Политическа партия ГЕРБ, никой от ГЕРБ не се е разграничил от нея. Напротив, коментарите под мемето в подкрепа на „тримата достойни“ са предимно „не подкрепям, не приемам, не съм съгласен/съгласна с оставките, тримата министри нямат никаква вина, ние, народът, трябва да ги върнем, не на оставките, стоп на Нинова…“ , и пр.
Вдъхновени медийни трубадури на ГЕРБ също се усъмниха в „политическия ефект от политическата отговорност“. Опозицията искала не главите на отделни министри, а на цялото правителство, протестиращите от Своге нямали намерение да спрат да протестират, коалиционните партньори продължавали да се мръщят, президентът играел „немци в тила“… Що да похарчим (без)ценните кадри!
И най-вероятно няма да ги похарчат. Оставките на тримата министри трябва да бъдат приети от парламента. ГЕРБ има мнозинство да не ги приеме. А нищо чудно Бойко просто да не ги внесе в парламента. Второто е даже по-вероятно, тъй като циркът с неприетата и после оттеглена оставка на Делян Добрев миналата година за малко да му излезе през носа.
Ситуацията може да бъде отиграна по два начина:
а) през партията. „Аз давам, ама партията не дава!“ е прекрасен аргумент, който обаче трябва да си мине по сценария: лидерът да поиска оставки, първичните партийни организации и трудовите колективи да защитят достойните професионалисти, подопечните медии да тиражират народната подкрепа, и чак тогава, за да не върви срещу волята на народа, „жестокостта“ на лидера да се сломи.
б) през коалиционните партньори. Борисов не е консултирал оставките с тях, както гневно призна вицето Симеонов. Той дори употреби думата „идиот“ в словосъчетанието: „Трябва да си идиот, за да смяташ, че с подаването на тези оставки се решава някакъв проблем“, без да уточни кой е идиота. Но изборът на идиоти в случая не е голям. Ако наистина и тримата нови министри пак са от квотата на ГЕРБ, коалиционните партньори ще са в правото си да не ги одобрят. Тогава премиерът ще има пълно основание да не внася оставките на старите министри в парламента, за да не предизвика падане на правителството.
Може, разбира се, тримата нарочени наистина да минат в запаса. Но това няма да реши никакъв стар проблем, а със сигурност ще създаде нови проблеми на ГЕРБ. Маньоврите за гасене на пожари чрез отвъртане на бушони стават все по-карикатурни и все по-силно снижават личния рейтинг на Борисов. Освен от президента и Мая Манолова, той вече е изпреварван по одобрение и от Слави Трифонов (!!!), а един от заместниците му, Красимир Каракачанов, му диша във врата.
Борисов е твърде честолюбив, за да допусне падането му да продължи.
Автор: Калин Манолов
Източник: Личен блог