Заместник - председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, организационният мотор на партията, човекът, за когото казват, че „държи структурите“ на най-голямата политическа организация в България, успя да направи невъзможното.
„Обедини“ леви и десни.
След като на 19 март избухна скандалът „Апартаментгейт“ за новото луксозно, но евтино жилище на сем. Цветанови в столичния квартал „Изток“, към него непрекъснато се натрупват нови детайли.
Ударът по втория човек в ГЕРБ дойде от сайта „Свободна Европа“ и неправителствената организация Антикорупционен фонд. Не от стремящата се към реванш БСП.
„Хората, които извадиха сделката, получават пари от американските данъкоплатци. Те са близки като нагласа до Демократична България и имат илюзия, че ще добавят 2-3% към Демократична България“, кратко и ясно обясни в ефира на БТВ анализаторът Тихомир Безлов.
Точно тази нагласа не е тайна и сигурно тя дава основание на политици от БСП да подчертават, че нямат нищо общо с разкритията за Цветанов. Както направиха и говорителят на ПГ на БСП Елена Йончева и нейният зам.-шеф Георги Свиленски.
И тук стигаме до въпроса как Цветанов успя да обедини хора, които по идейна нагласа са в двата полюса на политическия спектър. Имам предвид точно редови граждани, но с активна позиция, базирана не на минутен материален интерес, а на идеи.
Най-лесният отговор е на повърхността. Свързан е с излъчването на заплашителна арогантност, която идва от втория човек на ГЕРБ. Невъзможно е за всеки, който следи политическите новини, да не забележи как Цветанов постепенно усъвършенства умението да гради обвинителни тези, стъпвайки върху „обосновано предположение“. Любимите му „жертви“, разбира се, са социалистите и президентът Румен Радев, но традиционната градска десница също често си пати.
Запитан от медиите как ще коментира скандала с апартаментите на Цветанов, Радев каза: „Няма как тази антикорупционна комисия, която е назначена и контролирана от господин Цветанов, да разследва Цветанов по беззъбия закон наложен от самия господин Цветанов. И ако това не се случи, наистина можем да имаме сериозен проблем. И за това поредното, според мен, гарантирано оневиняване на господин Цветанов ще се размине с моралната присъда на обществото, това е големия проблем, който ни очаква.“
Това изказване даде повод на Цветанов светкавично да обвини президента направо, че е „флагман на компроматната война срещу него“.
Редовият човек като слуша Цветанов трябва да си направи един извод – че не трябва да припарва до политическа партия.
Защото какво са политическите партии освен организирани групи за сваляне на властта? Нали към това се стреми всяка политическа сила – да дойде на власт, следователно – да свали сегашната. Но да сваляш ГЕРБ е престъпление, защото само те градят, строят и се грижат за хората. Последното Цветанов подчертава непрекъснато в края на някое дълго изречение, започнало с атака към „политическия опонент“.
И ето как партията, която по дефиниция е организирана група става организирана престъпна група.
Не е смешно.
Питайте лидера на БСП-Варна Борислав Гуцанов, бившият министър на отбраната Николай Цонев, кадър на НДСВ, лекарите от Горнооряховската болница, имали неблагоразумието на симпатизират на десницата.
Питайте дори Трайчо Трайков, знаково лице на десницата, чиято оставка Цветанов поиска "на хартиен носител" през 2012 г.
През годините Цветанов натрупа доста грехове. Обобщено може да се каже, че става дума за прегрешения срещу демокрацията, защото с тази дума наричаме правото на гражданите да се движат свободно, да вярват в който бог си искат или в която идеология им харесва, за което да имат защитата на държавата в лицето на независимата съдебна власт. Демокрация наричаме мечтата човек да успява благодарение на собствените си усилия, а не на „връзки“ и близост до силните на деня, разпределящи обществените блага.
Но тъй като според мълвата Цветанов е човекът, основно зает с това да реди листите на управляващата партия, да пълни нейната банка с кадри, да намества тези кадри по партийната и административна стълбица, той фокусира в себе си и недоволството, породено от тази дейност.
Ето пресен пример – точно Цветанов даде знак кой ще е начело на листата на ГЕРБ за евроизборите – еврокомисаря Мария Габриел, защото имала най-много номинации.
А подреждането на една листа винаги предизвиква повишен вътрешнопартиен интерес, най-малкото създава суматоха. Едни са доволни, други – огорчени, трети направо гневни. Лиляна Павлова има всички основания да бъде от последната група. Нали европредседателството е най-ярката „брошка“, която си закичи управлението за миналата година. И за награда – редови депутат?!
Като Павлова има десетки знайни и незнайни кадри на партията из цялата страна. Хора, които чакат своя шанс и не го получават. Когато приносителят на този шанс в партията е един, той и фокусира цялата енергия, породена от кадровите си действия.
Същите емоционални вълни се разпростират и в коалиционното обкръжение на ГЕРБ. Цветанов е човекът, който преговаря с Патриотите и Воля, Борисов се намесва, само когато стане съвсем напечено. Но не и без Цветанов на масата за преговори до себе си.
Ето как заместникът на Борисов в партията добива по-голяма власт от самия премиер. Защото той „държи хората“, умение започващо от възможността да ги изтика пред взора на премиера, за да бъдат забелязани и оценени с пост, до това да се „погрижи за тях“, когато „отмилеят“ на Борисов.
А кой си спомня днес за Иван Петров и Петър Димитров? Става дума за лидери на местни структури, които през 2013 г. написаха гневно писмо срещу Цветанов до Борисов. В него се казваше, че „през последните години ГЕРБ беше овладяна от хора, непритежаващи съвкупността от морални, политически и професионални качества, изисквани и очаквани от обществото“. Борисов тогава им пожела успех и им припомни, че „когато човек се чувства неудовлетворен, е свободен да тръгне по нов път“. Където ги е завел този нов път широката общественост не разбра, защото те изчезнаха от политическото пространство. Както изчезна и Искра Фидосова, нищо че изглеждаше незаменима като шеф на парламентарната комисия по правни въпроси в първия парламент, доминиран от ГЕРБ.
Общото между този първи и май единствен публичен скандал в ГЕРБ и днешната ситуация е в Борисов и неговото заявление: „Аз създадох тази партия!“
Ако Борисов е стигнал до извода, че „дясната му ръка“ вече не е негова, нещо повече – заплашва да му вземе партията, като нищо ще я отсече. В името на партията. Европейските избори са най-удобният момент за това – те не разпределят власт в страната. А и демонстрацията на решителни действия срещу облажили се от властта се харесва и може да тушира загубите, предизвикани от заглушаването на „организационния мотор“.
А дружното одобрение, което ще последва от ляво и от дясно, ще му е само от полза.
Ще бъде и предупреждение към всеки, който, къпейки се в лъчите на властта, сее ветрове и от двете си страни. Рано или късно ще жъне жестоки бури - и от ляво, и от дясно.