Ще посегне ли Борисов на дясната си ръка?

Коментар от Петър Чолаков за „Дойче веле“

Двете оставки, които „паднаха” през уикенда заради скандала с апартаментите, няма да успокоят напрежението в ГЕРБ. Два са и кардиналните въпроса, които стоят сега пред ГЕРБ: ще посегне ли Борисов на дясната си ръка Цветанов и как ще отрази скандалът върху представянето на партията на европейските избори.

Няколко опции

За да залъже общественото недоволство, Борисов може и да реши да издърпа ушите на Цветанов. Последният в момента е на посещение в САЩ, но „санкционирането" му може да стане и in absentia. Опциите пред премиера са няколко. Първо, мъмрене пред строя. Тоест, изцяло символични „санкции”. Второ, Цветанов да се раздели с (някоя от) тези позиции:

а) председател на ПГ на ГЕРБ;

б) шеф на предизборния щаб, но тъй като тук експертизата му е особено ценна, е пределно ясно, че той само формално няма да бъде начело на кампанията за евроизборите и за местния вот;

в) зам.-председател на ГЕРБ.

Не е много вероятно да видим едновременно „а”, „б” и „в”. Това би подсилило обвиненията, че Борисов е готов да „хвърли верните си хора в бездната, за да се кандилка във властта”, по думите на Валери Симеонов. Освен това, особено в сценариите „а” и „в”, може да се стигне до повторение на трогателния казус „Добрев”. Цветанов се оттегля, но партийните редици плачат сърцераздирателно и не му позволяват да си тръгне. На публиката се поднася отработеното представление „Всички обичат Цецо”, а самият Цветанов преживява катарзис. Окъпан в партийната любов, пременен целият в бяло, окичен с мъченически ореол, героят не се оставя да бъде сломен от перипетиите и от козните на врага. Накрая триумфира, запазвайки честта на пагона и позициите си. Завеса.

Само за пред камерите

Решението на Борисов ще зависи от това как ще се развие скандалът - дали ще заглъхне скоро или (което е по-вероятно) ще се появят нови разкрития, засягащи втория човек в партията.

По-дребните „риби”, както се вижда, биват отстранявани сравнително безпроблемно. Но и това може да се окаже евтин пиар (справка: вече цитираният казус „Добрев”, а и случките с министерските оставки от лятото на 2018, когато видяхме преназначаване на „верния другар” на по-малко публична, но хубава служба).

Така че, колкото и сериозна да изглежда интервенцията по казуса „Цветанов", операцията ще е само козметична - за пред камерите и микрофоните. Причината: Борисов се нуждае от ушите на Цветанов. А и не е изключено „вторият човек” да има някой скрит коз. Затова се съмнявам, че главата на Цветанов ще падне.

Що се отнася до ефекта за ГЕРБ, отговорът зависи от това доколко партията ще успее да контролира щетите. Решението на Борисов по казуса „Цветанов" има пряко отношение към този въпрос. Но до европейските избори има цели два месеца, а избирателят се влияе най-вече от събития, които се разиграват непосредствено преди вота. Най-опасно за ГЕРБ си остава повторението на събитие като Костинбродската афера. Ще видим дали партията си е научила урока.

Твърде вероятно е социологическите анкети, които ще се появят през следващите седмица-две, да отчетат загуби за ГЕРБ. Но подобен ефект имаха също катастрофата край Своге и оставките на Московски, Нанков и Радев в края на август миналата година. Последиците обаче бяха краткосрочни. И не успяха да променят политическия ландшафт в полза на опозицията. Този път обаче ГЕРБ може и да влязат в свредел.

Когато стане напечено

А иначе българската политическа система демонстрира голяма търпимост към сигналите за „комбинации” на функционери от ГЕРБ: скандали с връзкарски назначения, от които струи некомпетентност; имотни придобивки, закупени по съмнителен начин; подслушване на политически опоненти; опорочени обществени поръчки и безчет други „подвизи” се точат вече трети мандат. През десетте години, в които с кратки прекъсвания ГЕРБ ръководят страната, видяхме десетки оставки. А общото е едно: когато стане напечено, Борисов обича да влиза в невинната роля на пословичния рогоносец, който последен научава за аферите и после гневно хока хората, злоупотребили с доверието му. Само че оставките не решават генералния проблем. Просто защото не променят уродливата балканска матрица, стояща в основата на начина, по който се прави политика в България. И така до следващия скандал…