Те бяха областни управители, макар и млади пленници в чужда земя – заради качествата им царят им бе поверил управлението на областта Вавилония.
И въпреки това те отказаха да се поклонят на златния идол, на когото се покланяше самият цар Навуходонор. Седрах, Мидах и Авденаго публично отказаха да боготворят идол!
В гнева си царят ги върза и ги хвърли в нажежена пещ и тримата – за да изгорят живи!
Но за свое изумление вместо трима вързани мъже, в пламтящата пещ той вече видя четирима развързани! А четвъртият имаше изглед на Божий Син!
Така цар Навуходоносор възвести на всички народи и раси:
Радостен съм да ви възвестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене. Колко велики са Неговите знамения и колко мощни са чудесата Му! Неговото царство е вечно и господството Му се простира над всички родове.
Заради вярата на трима млади мъже във властта, цяла една империя се поклони на Живия Бог! Затова на въпроса – трябват ли ни Божии хора във властта? Отговорът е – Седрах, Мисах и Авденаго!