Вчера беше 2 юни, ден в който България скланя глава пред подвига на Ботев и падналите за нашата свобода. По традиция честванията са национални, а техен център е град Враца.
Също така по традиция открай време в града се следи кой важен държавник ще го уважи, качвайки се на Околчица.
Казвам това като врачанка, която помни „атентата“ срещу Тодор Живков на 1 юни 1980 г. Заради Горуня Враца така и не беше от обичаните от властта градове, но след този случай Живков направо го „забрави“. Рангът на гостите, идващи за тържествата на Околчица, започна да пада. А нововъведенията, които също се откриваха по традиция в навечерието на 2 юни, да стават все по-малко.
Това обиждаше хората от града.
След 1989 г. всичко се промени. На тържествената заря на 1 юни на площад „Христо Ботев“ във Враца се е случвало да присъстват и президентът, и премиерът, и почти всички депутати. Онзи ден президентът Румен Радев отдаде почит на Ботев.
Но на следващия ден на Околчица видяхме едно унило тържество не само заради дъжда. Заради отношението. Кметът Калин Каменов и врачанският митрополит Григорий изглеждаха някак смутено, сякаш до последния момент са чакали важни гости, които нито са дошли, нито са се обадили да обяснят защо отсъстват.
В същия този "Ден на Ботев" премиерът Борисов сътвори пореден рекорд – направи на живо стрес тест на кметовете, по собствените му думи, като обиколи 7 населени места, включи се он лайн 9 пъти от страницата си във „Фейсбук“ и всеки, който поиска, можеше да види как министър-председателят инспектира училища и пътища в Нова Загора, после в Сливен и Котел, след това обикаля котелските села Ябланово, Тича, Соколарци, Филаретово. А хората му се радват, радват и той се радва на тази тяхна радост.
Всичко би било прекрасно, ако не беше 2 юни, Денят на Ботев.
Борисов можеше да се качи на Околчица, след това да обиколи Враца заедно с кмета Калин Каменов, който е от ГЕРБ, да се порадва на асфалтираните наскоро улици и подменената настилка в центъра на града. А после, след като е направил стрес-теста на врачанския кмет, ако иска да обиколи и селата наоколо, където, убедена съм, хората също щяха да му се радват, а кметовете да го развеждат гордо наоколо.
Но това не стана.
За врачани отговорът е ясен - „виновен“ е Цветан Цветанов. Цветанов се качваше на Околчица на всеки 2 юни с бодрата крачка на физкултурник и цялата чета депутати и активисти от ГЕРБ гледаше да не изостава в темпото. Организацията на ГЕРБ във Враца минава за цецовистка.
Но междувременно Цветанов вече е зам.-председател на ГЕРБ в оставка, на който му е казано да си мълчи (на 31 май) и да не се появява никъде. Но който още на следващия ден отиде в БТВ в най-гледаното време, за да каже, че само е „закачил шпайковете на стената“ и да създаде впечатлението, че всеки момент ще ги обуе пак.
Борисов явно искаше да заличи точно това впечатление. Да покрие медийно изявата на заместника си в оставка. И направи това, за което знае, че има изпитан ефект – седна зад волана на джипа. Не пое към Враца, нищо че е само на 100 км, щото нали местните ГЕРБ-ери са цецовисти.
Обиколката на премиера Борисов в неделя изненада медиите. Още повече, че те нямаше какво да излъчат като новина от нея и затова предаваха как му се радват хората (някои облечени с тениски ГЕРБ), а цигански оркестър му свири „Батальонът се строява“. И как Борисов повтаря ли повтаря безадресно, че „този път 30 години никой не го е поправял“, че „поне една магистрала да бяха направили, аз нямаше да правя сега шест“.
Този филм сме го гледали. С него Борисов едва ли отбеляза точки. Но създаде впечатлението, че знае как да наказва организациите по места, които не са му на сърце. Те и без това са притихнали в очакване на "чистенето до дъно".
Но в "жертва" падна и Денят на Ботев. Премиерът не отиде във Враца, но можеше да мине през Калофер, родния град на поета, в който също имаше тържества. Но не го направи.
Може пък и там местната организация на ГЕРБ да е цецовистка, знае ли човек.