Националният омбудсман Мая Манолова, чиито рейтинг е почти равен на този на президента Румен Радев, няма да участва в най-важното политическо състезание за годината - надпреварата за кмет на София.
Тази новина гръмна в две издания, но източниците им са анонимни, което подлага на сериозно съмнение написаното. И поражда въпроса защо се прави това.
Но дори и изложеното в материалите на „Труд“ и на „Пик“ да не е вярно, темата как ще изглеждат местните избори в най-големия български град остава.
Няколко часа по-късно Манолова отговори през сайта на „24 часа“.
„Искрено се забавлявам с идеолозите, втренчени в моите действия и съчиняващи различни сценарии. Очевидно страхът е огромен и създавам дискомфорт на много хора. Имам лоша новина за тях - ще продължа да работя само и единствено по сценарий, който пишем гражданите и аз“, каза националният омбудсман. Всеки да го тълкува, както си иска.
Мая очевидно знае как да породи драматично напрежение и да изостри вниманието на публиката.
Какво имаме на кандидат-кметската арена в София досега?
Йорданка Фандъкова, която управлява столицата от 2009 г., още не е обявила дали ще се кандидатира. Казва, че ще го направи през септември (на предишните общински избори, които се проведоха също в края на октомври като предстоящите, тя даде заявка за участие в края на август). Досега Фандъкова е печелила доверието на софиянци от раз - винаги на първи тур. Кметът успя да запази постоянно висок рейтинг през годините, което е истинско чудо за български политик. Може би защото гражданите виждаха как София изглежда все по-модерно, особено транспортът ѝ, без в същото време да чуват от кмета си нападки към политическите опоненти. Фандъкова не се държеше като средностатистически български политик, въпреки че не просто членува в политическа партия – управляващата ГЕРБ, но и заема висок пост в нея – този на зам.-председател.
Но съвсем наскоро в интервю за „24 часа“ кметът „показа зъби“ на евентуалните си конкуренти за кметския кабинет на „Московска“ 33.
„За много политици София е важна, за да заявят амбициите си за управление на страната и потенциала на партиите им. Други разглеждат София като трамплин за кариерно развитие“, казва Йорданка Фандъкова. Така в едно изречение тя на практика атакува БСП като партия, за която една евентуална победа в столицата би дала възможност да говори за промяна на политическия климат в страната и предсрочни парламентарни избори. Но атакува персонално и Мая Манолова, за която постът на кмет на София би било не просто огромен успех, но и трамплин за още по-високи постове в държавата. И това е обяснимо.
Може да се приеме, че ако Йорданка Фандъкова се кандидатира за четвърти мандат, изходът в София изглежда в голяма степен предрешен. Зад нея е управляващата партия ГЕРБ и лично премиерът Бойко Борисов, който не просто държи на "Данчето". За Борисов евентуален неуспех в София би бил огромен удар – върху партия ГЕРБ, върху управлението на ГЕРБ - все пак столицата е неговата витрина, но и лично върху него, бившия кмет на София и настоящ премиер.
Медиите ще започнат да броят пораженията на управляващата партия (ако ще да е в най-малкото обезлюдено планинско село) и да
засипват и него, и всеки по-виден политик от ГЕРБ с въпроса: Виждат ли началото на края на ерата Борисов/ерата ГЕРБ?
Затова битката за София не е толкова битка на Фандъкова, колкото битка на Борисов.
Премиерът ще направи всичко възможно, за да я спечели отново.
Но срещу Фандъкова е „Граф Игнатиев“. Ремонтът на емблематичната софийска улица продължи непростимо дълго, струва необяснимо скъпо и каквото и да говорят от общината – резултатът е разочароващ!
Не само това - срещу управлението на екипа на Фандъкова излизат все повече и повече критики: Ларгото, въздуха, боклука, детските градини...
Но въпреки всички дефекти на столичните ремонти, въпреки неизбежното изхабяване на всеки управленец, застоял се на власт, за да загуби Фандъкова, някой трябва да спечели.
Кой?
След 1989 г. стана традиция София да се възприема за дясна. На последните избори (за Европейски парламент) традиционната десница е втора в 23-и и в 24-и столични избирателни района с резултат под 20%. А в 25-и район „Демократична България“ остана на четвърто място, изпреварена от ГЕРБ, БСП и ВМРО. Общо 54 215 души са гласували за десните. Недостатъчно за победа в София. Недостатъчно дори за балотаж, за което са необходими около 100 000 гласа.
Което означа, че алтернативата на ГЕРБ в София е по-вероятно да дойде от ляво, отколкото от дясно.
Манолова засега изглежда най-силният евентуален претендент в ляво.
И би могла да победи, ако
- още с обявяването на кандидатурата си не изглежда прекалено червена, което веднага би активирало антикомунистическия рефлекс, а потърси подкрепата на широки обществени слоеве и политически формации, които са срещу ГЕРБ.
А, ако достигне до втори тур
– създаде истински фронт срещу управляващата партия.
Лесно е да се каже, трудно е да се направи.
Да, Манолова ще отваря ветрилото. Тя знае как се прави това. С дейността си на омбудсман показа не само изключителна енергичност и социална чувствителност – постави въпросите за прекомерните права на т.нар. естествени монополисти (които останалите политици сякаш не виждаха), на банките, застана зад справедливите искания на медицинските сестри за достойно заплащане. Това топли сърцата на традиционните симпатизанти на левицата.
Но Манолова се обяви в защита и на каузи, които се свързват по-скоро с градската десница и зелените – като опазването на зелените площи, срещу презастрояването. Други нейни битки няма как да не харесат на патриотите – като тази срещу двойния стандарт на храните.
Всичко това я прави силен противник. Което се вижда и от лагера на привържениците на сегашното статукво, олицетворявано от Фандъкова.
Манолова е отдавна в политиката - ще ѝ припомнят стари постъпки, като ги поставят в подходящата „рамка“. Всяка нейна стъпка ще се следи още по-внимателно, отколкото досега, всяка реплика ще се анализира.
Ако новината, че Манолова се отказва от участие в местните избори излезе невярна, тя също ще влезе в графата „мерки срещу Мая“. Контролираното пускане на фалшиви новини е класически похват, с който да се тества реакцията на всички заинтересовани.
На самата Манолова. На БСП. На десните. На кой ли не.
Вярна или не, информацията вече създаде брожение.
Вече става ясно, че Фандъкова няма да е единственият състезател за „Московска“ 33 в сектора извън левицата.
В сутрешния блок на БТВ съдия Методи Лалов, бивш председател на Софийския районен съд, не изключи вероятността да се кандидатира за кмет на София. При условие, че някой му се довери и го подкрепи. Този някой би могла да бъде традиционната десница. Те ще му направят кампания в стил "анти ГЕРБ", анти статуквото, анти Борисов.
Но шансовете на десните не са сериозни, защото вече се вижда, че гласовете им ще бъдат разпилени.
Странно, но именно независимият кандидат на „Спаси София“ Борис Бонев предложи публично „Демократична България“ да издигне съдията Лалов. Да не би в лагера на десницата да мислят, че живеем в 90-те години когато победата им бе в кърпа вързана и могат да се позабавляват като сами разцепят десните гласове. Не е ясно защо го правят? Симпатизантите на "Спаси София" са опозиционно настроени, но едва ли са от средите на левицата.
„Спаси София“ систематично опъваше нервите на общинските чиновници в София като не просто посочваше грешките им, а го правеше със свежо чувство за хумор.
„Смъртоносна комбинация от корупция и некомпетентност управлява София“, заяви онзи ден Борис Бонев пред „Дневник“ . Думи на опозиционер, категорично. Но ако младият Бонев имаше сериозни намерения да се бори за кметския пост, едва ли щеше да призовава да се спре строителството на метрото. Метрото е това, което софиянци – и млади и стари, и леви и десни, най-много харесват от изграденото през последните десет години в столицата. С този призив кандидатът на „Спаси София“ направо обезмисля кандидатурата си.
Същата работа – отклоняване на гласове, ще вършат и други претенденти. Бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева ще обира симпатиите на възмутените от начина, по който действаше правосъдието срещу нея.
Бившият депутат от "Атака" Минчо Христов – на най-левите.
И въпреки това победата на левицата в София е възможна.
Ако кандидатът ѝ, който и да е той, постигне на столичен терен „ефекта Румен Радев“. Но за това Манолова трябва да направи непостижимото към този момент - да запази любовта на левите избиратели и да спечели сърцата на десните в сива София.
Коментарът на Красина Кръстева е публикуван в Епицентър