Полюшква се корабът на партията насред морето на българската политическа действителност. Флагът е спуснат, мощните двигатели – изключени. Не е ясно накъде ще се поеме. Сушата мами, а в трюма обезумелите от скуката и морската болест дамички и лица с неопределена принадлежност роптаят, тропат, вдигат гюрлутия... Има много възможности за по-нататъшния курс, но е трудно да се вземе решение, защото, както се казва: брегът – това е каменно сърце, но той може да бъде и нечий затвор.
С наближаването на бурните есенни дни така наречената вътрешнопартийна опозиция прави всичко възможно, за да злепостави БСП. Членовете са оклюмали и възмутени – цял живот са плюскали наготово, а сега им отнемат властта. На тях, номенклатурчиците и нагаждачите! На времето се продадоха на богаташите и бандитите, за да запазят своите синекурни длъжности, и докато ония ръфаха държавата, тези партийни зомбита се заеха с доверието и идеалите. За тях понятието «социалист» е също толкова кухо, колкото и «комунист».
Затова напоследък говорят за демократичност, но не се свенят публично да обиждат своите другари и да хулят политиката на обновление. Навярно не съобразяват хрантутниците, че времето, когато всичко им беше позволено, отмина, по-точно – те позорно го пропиляха.
БСП се нуждае от промяна, за да оцелее. И първо тя трябва да се определи как да стане истинска партия. Лява – но не левичарска или с лява резба. Борбена и с ясни цели. Обединение на компетентни съмишленици, способни да върнат държавата на хората и да озаптят мафията, чиновниците от Брюксел и чуждите дипломати в София.
Надали социалистите ще спечелят изборите наесен, предвид моментното положение с кадрите и пропагандата. Сега е наложително да се мисли не за властта, а да се печели доверието на хората. И това е задължение не само на ръководството, но и на всеки член и симпатизант.
Може ли корабът на партията да плава? Няма ли да потъне? Ами пробвайте да пуснете двигателите! Само отначало изчистете трюма от ненужния баласт, а то заради крясъците оттам, не се чува капитанът!