Нахвърлиха се върху един Найо Тицин – минава за нещо като журналист-сопрано.
Георги Дренчев дори го нарече гурел /благодаря на Веселка Стефанова, Светлана Спасова и Пламен Чергански, които в коментарите си уточняват, какво означава това/.
Вместо да са му благодарни – понеже много откровено показа, какво представляват някои от „десните“ – направо ни вкара в подлите им душички.
Ето повода. След изборите, Тицин написал следното:
„Иронията е, че на балотажа Синя София врътна БСП и спечели с нейните гласове районни кметове, но не допусна Манолова да стане кмет на града“.
Важната дума тук е „врътна“.
Тя ни отвежда право в манталитета на тия хора.
Те все „връткат“, накрая извръткаха и себе си – и затова са в това положение.
Все връткат – обаче от години оставиха Синя София без сериозно представителство.
Връткащият манталитет е наследство от Костов – той го създаде и го завеща на сопраните си.
Да извръткаш – да прекараш всички, дори и най-близките си, в полза на собствения си интерес.
Да съсипеш дори собствената си партия – това е канибализъм, на който дори и руските болшевики биха завидели.
И накрая - да се гордееш, че си майстор на връткането…
Но преди да го овладееш е нужно да извръткаш самия себе си.
Предлагам ви едно забележително свидетелство за тази перверзност:
фрагменти от разказа на Лелята на Ваньо.
От тях е ясно и защо/и от кого беше извръткан, в крайна сметка, и Прехода.
/запис от март 2004-а/