Коментар на арх. Христо Генчев и д-р Марин Генчев за сайта „Гласове“
На 3 декември 2019 година Деница Сачева беше избрана за министър на труда и социалната политика. В изказването си г-жа Сачева ясно отхвърли “джендър идеологията” и “гарантира диалог с всички заинтересовани страни” по ЗСУ. Само ден по-късно парламентарната група на “Обединени патриоти” внесе законопроект за отлагане влизането в сила на противоречивия Закон за социалните услуги. Двете новини, когато бъдат гледани съвместно са истински обрат в досегашната социална политика на правителството на Бойко Борисов.
След месеци протестите на десетки хиляди български родители бяха чути. Бяха чути както гласа на св. Синод на БПЦ, който излезе с нарочно становище по темата, така и позицията на евангелското вероизповедание.
Сега всички ние, които се борихме срещу анти-семейното законодателство, което от десетилетия си пробива път в нашето общество, трябва да решим как да продължим.
Пътищата са два - продуктивен диалог или втвърдяване на фронтовете и радикализация на исканията. Българската история ни учи, че втория вариант неизбежно води до оттегляне на умереното мнозинство, което досега поддържаше исканията за промяна в законите. Това ще превърне дебата за бъдещето на българското семейство в ниша запазена за малка, изолирана и радикализирана група.
Другият вариант е конструктивен диалог, който ще разреши на правителството, както да отговори на исканията на родителите, така и да не забавя предоставянето на социална помощ на уязвими групи като напр. децата с увреждания.
Началото на диалог между страни, които си нямат доверие е трудно. Подозрението, че можеш да бъдеш “изпързалян”, “вкаран в схема” или направо измамен кара всяка от страните да бъде максимално предпазлива. Този дяволски кръг на взаимно недоверие може да бъде разбит само от кредит на доверие.
Въпреки цялата минала история, въпреки всички насложени страхове и предубеждения диалогът трябва да започне. Преди седмици ние безрезултатно призовахме министър Петков да поеме подадената от родителските организации ръка. Днес българското правителство реагира. Затова ние се обръщаме към родителите и родителските организации със същия призив:
Родители да приемем подадената ръка!
Да дадем кредит на доверие. Време е за диалог. Време е да спрем да протестираме и да минем на нов етап. Когато има продуктивен диалог протестите са вредни. Защото протестите от призив да бъде чут нашия глас ще се превърнат в разменна монета на политическата арена. Децата и семействата на България не са разменна монета. Те не са инструмент, който може да бъде политизиран. Не са тема, от която някой да има право да извлича политически дивиденти.