"Не помня лицето му. Поня само излъсканите му ботуши. Когато чуех стъпките му, се скривах под леглото, свивах се, затварях очи. Мислех, че няма да ме намери", разказва Лидия Максимович, една от жертвите на Йозеф Менгеле. Тя пристига в концентрационния лагер Аушвиц през декември 1943 година. Тогава е само на три години. Германците депортират семейството ѝ от околностите на Минск в Беларус.
И до днес Лидия не е забравила първия ден в лагера. Тя и родителите ѝ пристигат посред нощ, наоколо отекват крясъци на есесовци и кучешки лай. Семействата са брутално разделени. Лидия е отделена от майка си и отведена в детска барака - дървена постройка с дълги редици дървени нарове. По тях вместо матраци има сено. Навсякъде е пълно с паразити, одеялата са втвърдени от мръсотия. Децата страдат от глад и студ. Но много повече от глада и студа ги плашат посещенията на доктор Менгеле.
Чудовищните експерименти на д-р Менгеле
Йозеф Менгеле е най-големият син на Карл и Валбурга - семейство предприемачи от Гюнцбург в южна Германия. Той следва медицина и антропология, а след като се дипломира започва работа в Института по генетика и расова чистота във Франкфурт.
През лятото на 1940 Менгеле доброволно се записва във войските на СС, три години по-късно 32-годишният водач на щурмови отряд е изпратен в Аушвиц. Лекарят на лагера активно се занимава със селекция на пристигащите. Интересът му е насочен към децата и най-вече - към близнаците и деца с изоставане в растежа.
Д-р Менгеле провежда редица опити сред малолетни, за да установи дали цветът на очите може да се промени при инжектирането на багрилни вещества. Той оперира децата без упойка. Заразява близнаците с туберкулоза и петнист тиф. Много деца измират при тези опити, други са убити целенасочено. Концлагеристите го наричат "Ангел на смъртта".
Малката Лидия така и не успява да се скрие от Йозеф Менгеле. Той я подлага на опити с ваксини. След безбройните инжекции тя изпада в безсъзнание. Открита е от майка ѝ, която се промъква случайно в детската барака, за да ѝ донесе нещо за ядене.
Менгеле не е бил нито патологичен садист, нито фанатичен националсоциалист, пише Зденек Зофка в книгата си "Гюнбцург във времената на националсоциализма". Историкът предполага, че Менгеле е бил по-скоро завладян от "безграничен цинизъм", който му позволява да третира жертвите си не като хора, а като "всъщност вече мъртъв материал", като "морски свинчета".
Бягството на "Ангела на смъртта" и неговото семейство
През януари 1945, малко преди Червената армия да стигне до Аушвиц, Йозеф Менгеле бяга на Запад. Скрива се под фалшива самоличност в близост до Гюнцбург. През 1949 успява да избяга в Южна Америка.
Международно издирваният нацистки престъпник получава подкрепа от семейството си. През 1979 Йозеф Менгеле умира в Бразилия - докато плува, получава инсулт. Смъртта му е укривана от семейството му в продължение на години - истината излиза наяве едва през 1985 година. Семейството му очевидно не е искало да бъде наказано - за укриването на местонахождението на издирван човек има петгодишна давност.
Семейство Менгеле се ползва с влияние. Бащата на Йозеф - Карл, още преди войната ръководи успешно фабриката "Менгеле и синове", която произвежда селскостопански машини. През ноември 1932 Карл Менгеле предоставя халетата на фабриката си за предизборна акция на Адолф Хитлер. През май 1933 самият той става член на Националсоциалистическата германска работническа партия.
В следвоенните времена бизнесът му се развива още по-добре. Карл Менгеле е общински съветник и заместник-кмет. През 1952 става почетен гражданин на Гюнцбург, улица в града е наречена на него. Когато умира, по-малкият му син Алоис, братът на Йозеф, поема фабриката. Тя междувременно е фалирала.
През 2009 Дитер Менгеле, син на Алоис Менгеле и племенник на Йозеф Менгеле, създава социалната фондация "Семейство Дитер Менгеле". Тя е предоставила над 250 000 евро за благотворителни цели. Семейство Менгеле обаче не иска да има нищо общо с миналото - то не участва в граждански проекти, напомнящи за жертвите на Йозеф Менгеле.
Лидия оцелява
Лидия, която за малко не умира при опитите на Йозеф Менгеле в Аушвиц, става свидетел на навлизането на Червената армия на 27 януари 1945. "След освобождаването в детската барака имаше 160 деца на възраст между 2 и 16 години. Аз бях прекарала най-много време в Аушвиц", казва тя. Само в този лагер са загинали 200 000 деца.
След войната Лидия е осиновена от едно полско семейство. Майка ѝ дълго време е смятана за мъртва, едва години по-късно двете се събират отново.