Дълги години европейските граждани бяха привилегировани. Вече 75 години изминаха от последната голяма война. През тях кой знае какви събития, застрашаващи живота на голяма група хора почти не е имало, въпреки все по-динамичния живот. Днес за първи път, а може би и последен, голяма част от активното население, може да помогне с нещо повече на обществото си. С което иначе не е твърде ангажирано, когато говорим за България. Може би донякъде аналогична на настоящата ситуация с коронавируса е аварията в атомната централа в Чернобил. И докато през 1986 г. Българската комунистическа партия решава да скрие от народа си мащабите на случващото се, днес ситуацията сякаш е на обратния полюс. Има свръхреакция. Интересно е събитията да бъдат погледнати през социалната гледна точка на случващото се.
Прескочихме от липсата на информация в свръхинформацията от екраните. Пропуснахме еволюционния етап с живота на площадите и не се научихме на него.
Колкото по-голямо място заема онлайн частта в човешкия живот, сякаш толкова по-крехки ставаме. Хората се унифицират, реакциите стават масови, лесно се създава психоза, толкова по-лесно могат да се облъчват масите, толкова повече започва да се губи връзката между реалния живот и този зад устройството с екран. Вероятно навсякъде по света е така. Интересен е обаче българският случай. За българина фейсбук е новото удобно скривалище. Ако от османските времена насам това предимно са били първо масата и огнището, а после масата и телевизора, днес приносът и загрижеността за общественото благоденствие са въплътени основно в образите, които се крият зад фейсбук аватарите ни. Когато стане дума за съответни на приказките действия в реалния живот, картинката се променя. Променя се и изглежда като току-що изминалия петък 13-и. Да бъде обявен един вирус като силно заразен и на това да се реагира като хиляди хора се натъпчат един до друг в затворени помещения със сигурност не е признак за наличие на отговорно мислене и изобщо мислене. Просто този процес е малко по-различен от това да напишеш нещо във фейсбук.
В настоящите времена е все по-важно образоването на хората да успяват да боравят с информацията, заливаща ги от медии и социални мрежи. За това тепърва ще има курсове в университетите. Информирайте се обстойно, сортирайте информацията, проверявайте я. Вярвайте на официални и сериозни източници.
След обявяването на извънредното положение някои се загрижиха дали с него няма да бъде злоупотребено от властимащите. Точни мисли от хора, имащи разбирания за устройство на държавата, които доста надминават настоящото ѝ състояние. Но напълно безпредметно притеснение. Та кога на българина му е пукало дали му нарушават правата? И кога те не са били нарушавани? Не сме ли ние всъщност в едно непрекъснато извънредно положение? Онлайн активност и цъкане с език от вкъщи за това какво се случва с държавата? Не е моментът за политически коментари, но така ни и възпитават - да си гледаме видеата от джипа и да не задаваме много въпроси. Неслучайно в момента в голяма степен карантинните мерки се спазват като по конец. Просто ние в това сме се специализирали. Тихо, кротко и подчинително. Каквото се каже по телевизора, това е, съгласяваме се. А ако може да има и малко сеир за фейсбука, още по-добре. Разбира се, в настоящия случай подчинението е задължително. А в останалите случаи? В тази връзка е добре да се споменат и българските медии, в полза на обществото ли работят те или за това, което продава повече, съответно създава по-голям панаир. Но това е отделна и обширна тема. Просто имайте едно наум. Не се оставяйте да ви атакуват психически. Нито медии, нито политици.
Струва си да се отбележи и вчерашната акция с ръкоплясканията от балконите. Разбира се, че лекарите го заслужават. Но не заслужаваха ли през всичките години лекарите да работят в по-добри условия и с подобаващи възнаграждения? Всички знаем за какво става въпрос в българските болници. Защо мълчахме досега? Защо мълчахме когато протестираха медицинските сестри? Защото се изисква малко повече усилие от това да излезеш и да пляскаш на балкона си. Само че истинските резултати се постигат с истински усилия. Идеята с ръкоплясканията е от Испания и Италия. Много искаме да подражаваме на по-напредналите. Масово бяхме Шарли, но не бяхме така солидарни с убийствата от Боко Харам в Нигерия по същото време. Т.е. идеята е по-скоро към модерното, а не е принципна позиция. И да не забравяме, че в Испания и Италия ръкопляскат, но там имат модерни болници, апаратура и добри условия. Там обществото вече по един или друг начин е изискало това. Докато ние все още не сме. И ще е така докато си стоим застинали в извънредното положение. Дано с практическото излизане от него в настоящата ситуация, да съумеем да го изгоним постепенно кардинално и от психиката си. Защото иначе следващият път нещата ще са по-страшни.