Срам не срам, трябва да признаем че НАТО и Европейският съюз загубиха първата глобална бактериологична война срещу една малка Гад. НАТО се оказа неподготвено с маски, лични защитни облекла, медицинска апаратура, лекари, медицински сестри и санитари. При това – независимо от чудесното ново попълнение – Северна Македония и нейните огромни отбранителни възможности. Вдъхновяващото е, че тази бактериологична война бе автономно организирана от малката Гад, а не от велика противникова държава, иначе сега нямаше вече да мога да напиша и ред. По същия начин, великият и непобедим Европейски съюз – конфедерация от автономни държави, се оказа без стратегически материални резерви и страните-членки се върнаха в първи клас – всяка за себе си.
Все пак, Европейският съюз предлага мерки за 2,77 трилиона евро, според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, от които 100 млрд. евро към временна заетост (SURE), докато трае епидемията. Това е доста повече от План „Маршал“ (Програмата за европейско възстановяване), която на времето е била в размер на безвъзмездна помощ от 13 милиарда долара, сегашни 139,54 млрд. долара. Въпросът е дали сега „конкурентните“ отношения между страните-членки няма за пореден път да ги изпокарат на принципа „кой ще дръпне най-много от общата торта“. Вече видяхме, че разделенията, възникнали по време на Европейския съвет на 26 март, са безпрецедентни в историята на Европейския съюз. Следващата среща е след по-малко от две седмици, дали шоуто ще продължи? По всичко изглежда, че за северните страни Covid-19 не е достатъчен, за да постави под съмнение статуквото. Според Германия и Нидерландия създаването на еврооблигации би означавало приемане на „съюз на трансфер“, който не е предвиден в Лисабонския договор. Това е безпочвено. Понеже Член 3 от договора гласи, че Съюзът „насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността между държавите-членки“. В интерес на всички е да се намери компромис между конфедерална (междуправителствена) и наднационална (федерална) визия. Но имаме и прогрес, Европейските дългови ценни книжа за справяне изключително с последствията от Covid-19, издадени от институция на ЕС (като комисията), могат да бъдат гарантирани от ЕЦБ (като наднационална институция) чрез наскоро създадената Пандемична програма за спешни покупки (PEPP). Но най-големият проблем е, че бюджетът на ЕС е твърде малък (около 1% от БВП в ЕС), за да подкрепи националните програми за възстановяване и развитие на всичките страни-членки. Още по-голям проблем е, че в повечето от новите страни-членки е налице мумифицирана фискална политика (като в България) – ниски и плоски данъци.
Но сметките подсказват, че ако ЕС се включи в помощ на най-слабо развитите страни, които също страдат от пандемията, за този фонд ще трябват към 3 трилиона долара. МВФ вече има също ограничен кредитен капацитет. Освен това, Световната здравна организация трябва да бъде укрепена, за да може да помага на най-бедните страни без подходящи болнични помещения и бежански лагери, където вирусът може да отнеме милиони животи, а след това да се „завърне“ отново тържествено в ЕС чрез мигрантите и търговските връзки. Та, ще бъдем ли отново „коне с капаци“ и ще подкрепим ли най-слабо развитите страни, така както го правеше „международната социалистическа общност“ и България в други времена (за която международна помощ „новите“ псевдодемократи искаха затвори за дарителите)? Или ще се чакат пак Китай и Русия? Въпросът не е само икономически, а политически и морален, уважаеми наши евродепутати!
Но да се върнем в България. И тук много политически самолети бръмчат, жужат и рулират около коронавируса, но с неясна ориентация на пилотите в тях.
Уж България е парламентарна демокрация, но все повече се превръща в партийна демокрация, а „народните“ представители – само в „партийни“. Това не е много лошо, ако партиите в парламента, които разполагат с широки възможности (предимно финансови) бяха представили – всяка от тях! – своя план за овладяване на коронакризата. Не би!
Лично Бойко Борисов веднага създаде един оперативен щаб за действие и един консултантски щаб, гъсто населени с лекари-професионалисти. Оценявам тази негова стъпка като много продуктивна, личи и от решенията на оперативния щаб, колкото и кръпки да се поставят на тези решения. Лично благодаря на генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., който успешно организира армията си както срещу коронавируса, така и срещу вируса на агресивната всезнайковщина, заразил част от журналистите. Това беше страдание и за генерала, и за зрителите, и за радиослушателите, добре че (засега) той го овладява със завидно спокойствие!
На друго място обаче интуицията на Борисов му изневери. Що се отнася до социално-икономическите мерки, които трябваше да се вземат паралелно със здравните мерки в извънредното положение, министър-председателят се предовери на своите чиновници, които реагираха като посредствени счетоводители с ръкавели. Няма да навлизам подробно в материята, но именно след „единодушното одобрение“ на мерките от страна на неговата покорна свита от ГЕРБ-ОП, се наложи президентът да си припомни своите функции по връщане на някои от спорните текстове. В този случай може би правилният ход беше Борисов да създаде конкурентен социално-икономически щаб, без да се слушат омайните песни на сирените от страна на „работодателите“ и синдикатите. Само ще маркирам, че мерките сега не могат да се подобрят даже със стотици кръпки, понеже хиляди нуждаещи се точно сега хора останаха без закрила, а със сигурност и доста облажили се досега от хапки от бюджета отново ще се възползват.
Но още по-странното беше че опозицията в лицето на БСП не изготви свой антикризисен план за действие с алтернативен бюджет. Рейтингът на тази партия вероятно не може да постигне своя Еверест, може би защото повече се проявява като анти-ГЕРБ, отколкото да излиза с ясна програма за бъдещето. Уви, и сега е така. В редиците ѝ има шепа икономисти, някои от тях наистина стойностни, но очевидно е че това е недостатъчен потенциал, за разработката и защитата на подобна програма.
Може би е време и президентът да дръпне ушите на членовете на своя Стратегически съвет, от които отдавна се очакваше някакъв основен програмен документ, но в условията на криза – една още по-различна алтернативна програма за овладяване на кризата.
Забележете каква какафония е и в уважаемите медии!? Доста от тях се пускат по пързалката на конспиративните теории, други призовават Борисов да направи максималната заплата в публичния сектор 1000 лв. (там е и „Пирогов“, и ВМА, впрочем), въобще след като години се храниха от „руската опасност“, „оръжията за масово унищожение“, „иранските ядрени оръжия“, „употребата на химическо оръжие от Асад“, Русиягейт, „анти-ДС“ „БКП е виновна за тежкото ни състояние“ и други долнокачествени продукти, сега коронавирусът им се услажда още повече. Да ви е сладко, драги журналя, но не забравяйте майсторството на истинските журналисти като Дмитри Иванов, Кеворк Кеворкян, Тома Томов и доста други! Вдигнете малко нивото на журналистиката над политическата класа, моля!
Въобще, всички ние трябва да обърнем внимание на простите факти: налице е тотален „пазарен провал“ на системата; чрез него – провал от страна на неподготвена държавна и здравна (държавна и особено частна) система. Капитализмът с неадекватен публичен сектор ни изложи както на здравни, така и на социално-икономически провали.
Въобще: „Стойте вкъщи, нямаме добри решения!“. Засега.
P.S. Зная великолепни български икономисти, някои от тях от „старата школа“, други – от „нашите отлични млади възпитаници“ – учили сериозно, с огромни практически и теоретични натрупвания, с авторитет и способности. Ако са организирани, със сигурност ще могат да изготвят прекрасен План за възстановяване и развитие.
Иначе, ако ви харесва състоянието на нещата, бъдете здрави, чакат ви тежки години, уважаеми!
Автор: Проф. Боян Дуранкев
Източник: "24 май"