В късната вечер на 18 май 1934 година в дома на улица "Иван Вазов“ в София са се събрали десетина мъже. Работят тихо, предимно писмена работа. От време на време се консултират един с друг полугласно. Около полунощ всички заедно се преместват в централния полицейски участък на столицата. Към 4 часа на 19 май всичко е приключило. Извършен е държавен преврат. Двама - генерал Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват при цар Борис III. В 9 сутринта на 19 май царят подписва всички подготвени от предната вечер укази : ново правителство с лидер Кимон Георгиев, сливане не министерства, уволнения на политици и офицери…
Това е един от няколкото успешни държавни преврата в българската история. Може би най-коментирания и най-посочвания за пример. В това отношение трудно можем да се мерим с нашите съседи Турция и Гърция. Само за последните 60 години в Турция има 4 опита за държавен преврат, а за Гърция е достатъчно да споменем за хунтата на "черните полковници“. Къде сме ние? Колко опити за държавни преврати е имало в историята ни?
Какво точно е държавен преврат?
Това, което отличава революцията от преврата е природата на участниците в двете събития. Революцията се извършва от по-широки слоеве, обикновено извън предишното управление. Превратът, обратно на това се извършва от по-тесен кръг участници, свързани със свалената власт, но недоволни от нея. Както революцията, така и превратът по същество винаги са в разрез с действащите закони. Цели техническо, а в доста случаи и физическо отстраняване на представителите на предната власт. Много учени смятат преврата за успешен, когато узурпаторите завземат и държат власт поне седем дни. Понякога границите между революция и преврат се размиват или променят идеологически. Такъв е случаят със смяната на властта на 9.IX 1944 година в България. Доскоро официалната теза беше, че това е "народнодемократична революция“, а в същината си това е държавен преврат съчетан с чуждестранна окупация. Ще се спра и това събитие. Ще спомена само по сериозните опити за държавен преврат. Опитите в България започват още в Първата българска държава.
Бунтът на боилите от 52-на болярски рода. Чист опит за преврат.
Неуспешен. След приемането на християнството аристокрацията тръгва да сваля властта на Борис I и да връща старата религия. Номерът не минава. Борис ги наказва със смърт. Християнството взима първите се жертви и е живо и до днес.
Преврат на княз Александър I Батенберг (1881)
Успешен. В дъното на преврата стои княза, подкрепян от Руската империя. Причината е малките права, които му дава Търновската конституция. Следствие на преврата тя е временно отменена до 1883 година, когато са възстановени и изборите.
Преврат и контрапреврат (1886)
1.Превратът : Успешен. Насочен срещу Батенберг. Организатори са висши военни от министерството на войната. В заговора участва и руският военен аташе в България. Батенберг е принуден да подпише абдикация. Изведен е от България.
2. Контрапревратът. Успешен. Извършен само два дни по-късно, на 10 август, благодарение на волята на Стефан Стамболов. Батенберг се завръща, но управлява още само 9 дни. Русия не го ще. Отново абдикира, този път окончателно. Съдбата и Русия дават шанса на Фердинанд да влезе в българската и световната история…
Деветоюнски преврат (1923)
Успешен. Свалена е властта на БЗНС и министър-председателя Александър Стамболийски. Премиер става професор Александър Цанков. Стамболийски е убит.
Превратът на 19 май 1934
Успешен. Може би най-популярният преврат в българската история. Забранени са всички политически партии. Народното събрание е разпуснато. Не се провеждат избори. Царят управлява с декрети. Това положение продължава до 1939 година.
Превратът на 9 септември 1944
Успешен. Най-спорния в историята. Наричан по различни начини, включително и "народно-демократична революция“. Фактите показват, обаче, че в същността си това е насилствено завземане властта в България от коалиция Отечествен фронт. Извършен е малко след навлизането на съветската армия при положение на частична окупация. Организиран е набързо и включва завземането на няколко сгради в самия център на София. Скоро след това България е обявена за република. Започва периода на управление на БКП.
Общото между трите преврата – 1923,1934 и 1944 е името на Кимон Георгиев. Вездесъщият играч във властта винаги е замесен и винаги оцелява. Като през 1934 и 1944 е и министър-председател след превратите!
Опитът за преврат през 1965 година.
Неуспешен. Всъщност това буквално е война между бивши партизани-комунисти. Отряд "Гаврил Генов“ срещу отряда "Чавдар. Групата за преврат е създадена от командирът на гаврилгеновци Иван Тодоров-Горуня. Към тях се присъединява ген. Цвятко Анев. Има мнения, че участникът в групата армейския генерал Петър Панчевски – бивш министър на народната отбрана е организирал опита за покушение над Тодор Живков във Враца. Заговорът е разкрит. Според официалната версия Горуня са самоубива с личния си пистолет. Останалите превратаджии са осъдени на големи срокове затвор. Любопитното е, че въпреки тежките присъди повечето от главните участници доживяват до дълбоки старини. 80 и 90+…
С редки изключения, положението на страната ни след извършен преврат е ставало по-зле. Истинско общото за всички преврати, обаче – независимо дали успешни или не е, че непосредствено след тях страната е била заливана от насилие и терор. Или от страна на успелите превратаджии, или от страна на загубилите преврата.
Коментарът на Неделчо Михайлов е публикуван в varna24.bg