Добрата новина за БСП е, че тя все още му е реален конкурент. Приказките за смъртта на левицата, които танденциозно се повтарят като мантри в последните години, просто не отговарят на истината. Няма как партията да е умряла и да има 20 процента. ГЕРБ и БСП все още са основните играчи на политическия терен, а от Корнелия Нинова зависи дали ще успее да обърне резултата в своя полза. Последните ѝ действия показват, че е напипала вярната посока - обединение срещу ГЕРБ.
Според последните социологически проучвания БСП остава втора политическа сила и основен опонент на ГЕРБ, който взема преднина, въпреки ежедневните скандали, свързани с властта. Това е обяснимо по две причини. Първата е леката форма, под която премина епидемията от коронавирус в България. Ние просто извадихме късмет, но Борисов с политическа ловкост го превърна в своя собствена заслуга и политически капитал. Всеки професионален политик на негово място би го направил. Истината е, че мерките на т. нар. щаб не повлияха върху развитието на болестта. Те просто следваха западните страни, а в много отношения бяха и далеч по-либерални. Испания въведе заедно с България извънредно положение, там мерките бяха много по-строги, а жертвите несравнимо повече от българските.
През последните три месеца Бойко Борисов и назначения от него щаб се появяваха по няколко пъти на ден по телевизията и внушаваха, че контролират положението. Слава Богу, че Сovid-19 премина леко у нас и не се наложи властта да действа в истинска криза, а не просто да симулира активност, задоволявайки се с чисто символичната си роля. Всеки ден българите гледаха по телевизора, че властта е на пост и се бори с коронавируса. И тъй като не се случи нищо драматично, мнозина останаха с впечатлението, че Мутафчийски и Борисов лично са преборили вируса. Мисля, че това е основната причина поради която социолозите отчитат ръст в подкрепата за ГЕРБ. Втората е свързана с имунитета срещу скандалите, който Бойко Борисов успя да си изгради през последните години. Не съм сигурен дали не се е и родил с него.
Още от “Мишо Бирата” и скандалните записи, които уличаваха премиера в покровителство на контрабанда, злоупотреба с власт и какво ли още не, се видя, че прагът на обществената търпимост към неговите безобразия е много висок. На него му се прощава всичко, което на други не би се простило. Бойко Борисов е симпатичен на голяма част от българите, които истински го харесват, разбират го и биха постъпили като него, ако бяха на негово място. Освен това се радват да го гледат по телевизията. За разлика от другите политици, той не им омръзва. Борисов е нещо като Парцалев и Калоянчев за социалистическия зрител, който се усмихваше широко веднага щом ги виждаше по единствената телевизия. Освен това е ловък и взема завоя веднага щом усети накъде духа вятъра. Само той може да е с Мутафчийски и с Мангъров едновременно, извличайки полза и от двете противоположни концепции за борба с Ковид-19.
От години БСП залага именно на стратегията на скандала срещу ГЕРБ и се проваля, а евроизоборите преди година показаха, че тя е неуспешна. Същата грешка допуска и президентът Радев. Той все още не може да излезе от ролята на безпощаден публицист, който описва очевидните безобразия на властта, но нищо повече от това. Липсата на политическа алтернатива налива вода в мелницата на изхабеното управление на Бойко Борисов, който се е засилил да подобри рекорда на Живков и то в демократични условия, а това е далеч по-сложна игра. Заедно с всичко това Борисов умело манипулира процесите в другите партии, които могат да му бъдат конкуренти, първа от които е БСП. Скандалите в левицата се дължат до голяма степен на външна намеса, дирижирана лично от Бойко Борисов, който няма да спре, докато не ги задуши, както направи с остатъците от СДС, ДСБ и злощастната Синя коалиция. Но не само - виждаме, че той успя да опитоми Патриотите и умело манипулира вътрешните им противоречия, а с ДПС реши кардинално проблема, като се върза за Пеевски и му отстъпи огромна част от управлението на страна, бизнеса и съдебната власт.
Добрата новина за БСП е, че тя все още му е реален конкурент. Приказките за смъртта на левицата, които танденциозно се повтарят като мантри в последните години, просто не отговарят на истината. Няма как партията да е умряла и да има 20 процента. Тук само ще вметна, че по-голямата част от социологическите проучвания от сериозни агенции са верни. Манипулациите идват от интерпретацията на числата, но като цяло не мисля, че се злоупотребява с изследванията, когато са направени професионално и не по телефона. ГЕРБ и БСП все още са основните играчи на политическия терен, а от Корнелия Нинова зависи дали ще успее да обърне резултата в своя полза. Последните ѝ действия показват, че е напипала вярната посока - обединение срещу ГЕРБ.
Тези дни Нинова инициира среща с над 30 леви формации за изработването на обща лява политика. По този повод лидерът на БСП заяви следното: "Участниците от над 30 партии и съюзи в срещата-дискусия за лява политика, организирана от БСП, изразяват благодарност и удовлетворение от инициативата. Те я определиха като навременна, необходима и безпрецедентна. Въпреки различията и сложните отношения помежду ни през годините, е време за единение и мобилизация вляво. Това е първата стъпка. Нужни са общите ни единни действия за промяна.”
Независимо от различната тежест на многобройните формации, някои от които може и да представляват само своите лидери, това е символичен акт, който може да се превърне в ефективно политическо оръжие, ако тази добра инициатива не бъде изоставена по стар български обичай и не бъде разширена с всички играчи отляво, а защо не и в други територии на политическия спектър. Корнелия Нинова ще трябва да прояви упорство и да лидира истински процес на обединение, който е валиден и за собствената ѝ партия след изборите за председател през септември. След тях вътрешнопартийната конфронтация трябва да отстъпи на консолидацията, ако БСП иска най-после да отстрани ГЕРБ от властта след парламентарните избори през март догодина. От ежедневен критикар на Борисов Нинова ще трябва да влезе в образа на обединител, който предлага реална промяна през нова политика и ярки лица. Последното е особено важно, защото политиката минава през персонификация. Това е труден и сложен процес, но не и невъзможен.
В БСП и извън нея има достатъчно компетентни и ярки лица, които не биха влязли в колаборация с Бойко Борисов и са чужди на развращаващия модел, който той наложи през последните години, само и само да остане отгоре. Освен обединението и предлагането на ефективни политически модели, Нинова ще трябва да помисли сериозно и за тяхната популяризация през ярки политически и експертни говорители, за да се създаде усещането за сериозна алтернатива на сегашното управление. В този смисъл първата стъпка наистина е направена, но трудното тепърва предстои, а до изборите остават само девет месеца. Все пак достатъчно време, за да се роди управленска алтернатива, която да остави ГЕРБ в миналото.