Коментар на адвокат Марин Поповски, Пловдивска адвокатска колегия
Правото на лов в световен мащаб е съществувало много преди създаването на правните системи. Хиляди години ловът е бил за човека един от основните източници на препитание – веднъж като осигурява храна за семейството и втори път като източник на стоки за осъществяване на търговска дейност. По-важното обаче е, че ловът е превъзпитал с годините човека, изместил е у него консуматорския инстинкт, като на негово място е създал една почти съвършено балансирана симбиоза между човека и природата, в която човекът е осъзнал своето място и е поел грижата за дивите животни с ясното съзнание, че тяхното съществуване зависи едни от други. Това чувство на отговорност към животните и природата се предава по наследство, то не се заучава, ако го нямаш заложено преди това в генетичния си материал
Ето защо намирам за обиден, арогантен и пошъл начинът, по който е уредено правото на лов в действащото българско законодателство!
По примера на редица други закони и наредби в страната ни и тук правото на лов в случая е политизирано и поставено в монополна зависимост. С други думи по не до там креативен, но пък за сметка на това тарикатски находчив начин е уредено със закон ловните дружини в България, да членуват в ловни сдружения! Теоретично на ловните дружини е „гарантирано“ правото сами да учредят ловно сдружение, в което да членуват, НО оказва се обаче че с приемането на промените в закона сдруженията са вече предварително подготвени за регистрация по реда на ЗЮЛНЦ, а ловните дружини са оставени без право на свободна воля, предвид задължението за създаване на членствени правоотношение със сдружението. Така потомците на няколко поколения ловци са поставени в зависимост от „хора“ които първо не са ловци, второ не се интересуват от запазване на видовото многообразие в ловностопанския район на една от десетките дружини-членове на сдружението и трето проявяват феодално поведение спрямо ловците. Предвид, че сдруженията са регистрирани (ни в клин ни в ръкав) като юридически лица с нестопанска цел, за нас остава загадка тази нездрава и нелогична връзка между свободно сдружени ловци - юридически лица с нестопанска цел – държава!
Този модел създава единство и само чувство на неравнопоставеност, криминализиране на сектора, злоупотреба със средства и власт и категорично нарушаване правото на свободна воля и правото на свода на сдружаването, предвид, че веднъж станали членове на сдружението за ловната дружина става на практика невъзможно да напусне сдружението, без да загуби ловната си площ, т.е. на сдружението хора не му трябва, трябва му ловна площ…защо ли?
Аз, като съпричастен с проблемите на потомствените ловци в страната, предлагам следното решение на проблема:
- незабавна промяна в Закона за лова и опазване на дивеча и приетия към него правилник с основна цел възстановяване правото на ловната дружина да стопанисва както намери за добре поверената ѝ ловна площ. Строго регламентиране членството в Управителния съвет на ловните сдружения, който може да се състои само и единствено от членове на ловните дружини с право на един представител от всяка дружина.
- ограничаване броя на дружини, които имат право да се сдружават в едно сдружение! Видимо досегашният модел с членуване на 60-70 дружини в едно сдружение е меко казано неработещ!
- законово регламентиране липсата на възможността за закриване, разделяне, намаляне ловните площи и сливане с друга дружина, на дружина, която вече е съществуваща и функционираща със своя минимален брой членове, без да е дадено съгласието на 100% от ловците - членове на съответната дружина.
- осигуряване правото на дружината да разходва и контролира сама 70% от приходите си, останалите 30% остават в контрола на сдружението.
Наслука, приятели!