В България сме склонни да делим хората, включително политиците, на черни и бели. Едните казват - Бойко Борисов е лош премиер - и единствено го критикуват. Обикновено в тази позиция са политическите опоненти, представителите на независими неправителствени организации с идеална цел и журналисти и блогъри, които са фокусирани върху функцията на медиите като четвърта власт. Другите пък казват - Бойко Борисов е добър премиер и няма алтернатива - и само го хвалят. И критичните, и позитивните коментари се случват независимо дали във всеки конкретен случай Бойко Борисов прави нещо смислено или нещо вредно.
В моята работа като икономически журналист съм се хващал, че, в ролята ми на watch dog, започвам да гледам твърде критично към политиците. Фокусирам се върху кусурите им и ги критикувам безмилостно, но често пропускам да ги похваля за стъпките им в правилната посока. И тъй като обикновено съм "покривал" като ресор финансовото министерство, жертви на критичния ми поглед като журналист и блогър, са ставали Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Симеон Дянков, както и съответните им "шефове" - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов. Като погледна назад, виждам, че понякога съм прекалявал. С което вместо да им повлияя в една или друга посока, най-вероятно съм влязъл в графата им "враг", който не желае да успеят. А аз не съм им враг, просто съм искал да бутам нещата в правилната посока и в полза на обществото.
Мои близки са ми правили забележки, че понякога съм твърде остър и агресивен, но аз смятах, че това е мой журналистически дълг в защита на обществените интереси. След доста мислене по въпроса, днес мога да кажа, че сигурно текстовете ми щяха да бъдат по-полезни за обществото, ако бяха малко по-балансирани и по-позитивни, ако повече от тях се отнасяха за положителни промени. Това щеше да направи критиките ми много по-значими, критикуваните нямаше да ме вкарат в графата "враг" и вероятно щяха да се вслушват по-внимателно в думите ми.
Споделям всичко това, защото виждам, че в момента много свестни, кадърни и готини журналисти и граждански активисти попадат в същия капан - започват твърде много да виждат само черното и да игнорират бялото. Те имат напълно легитимен аргумент за това - опитват се да балансират розовия поглед към властта на голяма част от българските медии. Но така те стават "врагове", а позиициите им олекват. Едно е да кажеш - Бойко Борисов е пълен некадърник и направи поредната простотия, а съвсем друго е - новата идея на Бойко Борисов не е добра - и да се аргументираш без лични нападки.
Черногледството може да е много вредно. Защото българското общество започва да вижда в черно и бяло политиците, вместо политиките. И когато то избере новия "месия" ще е много по-склонно да подкрепи и промяна на добрите политики в грешна посока.
Българите обикновено се разделят по напълно непродуктивния въпрос дали са за или против даден политик, където често няма верен отговор, защото всеки си има плюсове и минуси и обсъждането им има смисъл само по време на избори. Много по продуктивно по време на мандата на дадено правителство ми се вижда дискутирането на плюсовете и минусите на конкретна политика, идея, действие или бездействие. Там решенията се взимат постоянно, а не веднъж на четири години. И при нормална комуникация, без агресия, омраза и лични нападки, обществото може да наклони везните в правилната посока дори когато крайното решение се взима от личност, която не ни е симпатична.
С извинение за дългия увод и с риск да бъда оплют от всички страни, представям моето мнение за най-големите провали и успехи на правителството на Бойко Борисов (с уговорката, че и провалите, и успехите можеха да бъдат и по-големи).
ПРОВАЛИ
1. Здравеопазване: добрите първоначални идеи за повече конкуренция и разбиване на монопола на държавната здравна каса вече изглеждат забравени.
2. Пазара на труда: около половин милиона българи загубиха работата си от края на 2008 г. до сега, но това не само не доведе до реформи за по-свободно договаряне между работодател и работник, а дори напротив - върви се в обратната посока с увеличаването на минималните заплати и осигурителните нива.
3. Инвестиции: нивото им е твърде ниско, правителството загуби доверието на много инвеститори и затвърди лошия имидж на България със своите действия и бездействия като:
- частичната национализация на пенсионните фондове;
- лошата защита на собствеността;
- превръщането на държавата в некоректен длъжник;
- опитите за налагане на тавани на цените;
- опитите за държавен рекет върху бизнеса;
- твърде високото ниво на корупция;
- държавните интервенции там, където държавата няма място.
4. Енергетика: вдигането на цените е показателно за провала да правителството да диверсифицира източниците и да либерализира пазара.
УСПЕХИ
1. Макроикономическа стабилност: огромен успех на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков; въпреки драматичните моменти, предизвикани от силните външни шокове (световната финансова и икономическа криза и дълговата криза в ЕС), особено през 2009 г. и началото на 2010 г., правителството успя да удържи дефицита в бюджета и нивото на дълга в приемливи граници; допълнителна фискална стабилност донесе непопулярното, но полезно, увеличаване на пенсионната възраст, както и решението за излизане на държавата от рискови проекти като АЕЦ "Белене".
2. Данъчна политика: правителството успя в тежки времена да запази основните данъци без значими увеличения (изключвам акцизните ставки, променени заради ангажименти на държавата като член на ЕС и допускам, че грешната идея за облагане на дохода от лихви ще отпадне); не се поддаде и на силния натиск от различни лобита за диференциране на ставките на ДДС.
3. Отпушване на фондовете на ЕС: на практика в края на мандата на предходното правителство Брюксел беше спрял кранчето; и сега нещата не са идеални, но има огромен скок.
4. Инфраструктура: ако се абстрахираме от дразнещото рязане на лентички, напредъкът е голям - магистрала "Тракия", южната дъга на софийското околовръстно шосе, метрото... - и доведе до подобряване на качеството на живот на много българи; без съмнение това ще има и дългосрочни икономически ефекти.