Из “Не се страхувай с Васил Василев, излъчено по БСТВ на 17.08.2020
"Кон, дайте ми кон! Цяло кралство давам за един кон", викал Ричард Трети, когато, изоставен на бойното поле, се опитал да избяга пеш от битката при Босуърт на 2 август 1485 г.
Знаменитата фраза се цитира от столетия като свидетелство за това колко преходни и несъизмерими с реалността може да са чувствата за власт, могъщество и безнаказаност и как могат да се изпарят точно когато обладаният от тях се мисли за всесилен и несломим.
Бойко Борисов надали е чел "Ричард Трети" на Шекспир. Надали си е представял какво е да си освиркван, унизен, нежелан, презиран точно когато си мислиш, че всичко ти е в ръцете и всички са ти в кърпа вързани. Надали е смятал, че ще дойде момент, в който всичките му чекмеджета и гардероби с пари няма да му помогнат да избегне горчивата участ на падението и разплатата и че ще е готов в един момент да даде всичко, което е натрупал, само и само да се спаси.
Изявлението му миналия петък показа, че той наистина не си дава сметка за това не само колко е нежелан и ненавиждан, той и властта му, но и колко твърди са политическите му опоненти и противници.
Но да разгледаме предложенията на министър-председателя.
Нова конституция. Тук Борисов е прав. Нова Конституция е особено необходима. Основната промяна, която новата Конституция трябва да наложи е такава схема за равнопоставеност и взаимен контрол между властите, който да не позволи никога повече една партия или фигура да обсеби и трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна - и така да може безпрепятствено да безчинства, да краде, да руши страната и да управлява в свои интерес.
Намаляването на броя на депутатите е в някаква степен логично, но само като икономия на пари. Не 240, а 120. Глупости! Защо не 60 или 600?
Тук важното е качеството, не количеството. Ако са свестни, почтени, интелигентни, родолюбиви, стигат и 50. Ако са крадливи, лъжливи, зависими, чужди агенти, прости, недодялани - и 500, и 1000 да са, пак ще произвеждат плява и боклук.
Да погледнем това НС. Полза или вреда има от него държавата? Тя укрепнала ли е, развила ли се е при този парламент, или при предишния и по-предишния? Станала ли е по-силна, по-богата, по-уважавана. Връщат ли се избягалите българи? По-малко ли се краде? Повече ли са новородените?
Ами народният представител? Вие познавате ли вашия? Знаете ли кой е той, как се казва? Виждали ли сте го на живо, пред вас, да ви се отчита, да ви обяснява, тълкува, анализира? Чували ли сте гласа му? Та в Народното събрание има хора, които цял мандат, 4 години, не са отворили нито веднъж устата с питане или изказване от трибуната.
Някой питал ли ги е какво правят там. Там попадат какви ли не - еротични танцьорки на кол, педофили, любители на суджуци, безсрамни лобисти и крадци, чужди агенти, отявлени мутри.
Помните ли една Румяна Желева от ГЕРБ, която искаше да става еврокомисар, та ни навлече срама на цяла Европа.
Или една Ана Баракова от партията на Бареков, която не знаеше какъв е тоя паметник пред парламента. Имаше един Владимир Кузов, любител на детски ласки, май беше от НДСВ. Някои са придобили уважителни прозвища, вероятно за високи интелектуални качества като Лъчезар Иванов от ГЕРБ, познат още като Лъчо Мозъка.
Да не стигаме до Борисов, който не беше чувал въобще за Крайовската спогодба или до Местан, който бягаше да се крие в турското посолство, уплашен, че са го разобличили като турски шпионин.
И такива хора правят закони, които трябва да спазваме. Такива, които не могат на две магарета сламата да разделят, делят съдбините на държавата. Покажат им зелен флумастер - гласуват "за". Вдигнат им червен - "против".
Това не са народни представители. Това са партийни представители. А когато партията е еднолична собственост като ГЕРБ, НДСВ, Воля и т.н. това са представители на едно лице. Било храм на демокрацията.
Глупости, клишета. Кипяла законодателна дейност. Кипи бутафория на народовластието. А когато в парламента попаднат почтени, просветени хора, умни, опитни, родолюбиви, гласът им потъва в общия безмислен шум. Каквото и да кажат и предложат, птичета с устата си да ловят, недодяланото мнозинство не им обръща никакво внимание.
4. За да бъдат те наистина народни представители, работодателят им - народът, избирателите им трябва да могат да ги уволняват, ако не си вършат работата както трябва. Гласува ли лобистки закони и поправки в обществена вреда - вън. Краде ли - вън. Не си ли изпълнява обещанията, които е поел - вън. Не ходи ли на работа - вън. Все едно да назначиш на работя някой, наложен ти от вън, той да работи против тебе, да те краде, лъже, прави далавери за твоя сметка открито или зад гърба ти, а ти да му плащаш заплатата и да трябва да го търпиш и да се държиш уважително. Той те лъже, подиграва ти се, обижда те, ти го търпиш и му плащаш. Ходи на работа, когато си иска, може и въобще да не стъпва, гласува си заплати и привилегии без твое позволение, но за твоя сметка. Предава твоите интереси, руши държавата, която дедите ти са създали и изградили, ти трябва безпомощен да му гледаш безобразията и да не можеш да го уволниш. Ако нямаш късмет, може да ти наложат да го хрантутиш и втори, и трети и четвърти мандат. И на това се вика демокрация.
Едно от основните обвинения към управляващите е, че крадат. Че крадат безобразно от всякъде, от всичко, но най-вече от еврофондовете. За да стигнат европейските пари до реалните им адресати, до фирмите и хората, за които са предназначени, те преминават през различни звена - на подбор, утвърждаване, плащане и контрол. Всяко от тези звена, хората в тях, имат власт да спрат или продължат проекта Ви, което значи, че сте в ръцете им и могат да ви рекетират. Което и става доста често.
Разбира се, трудно е да повярваме, че само нашите крадат и крадените пари се утаяват тук, а европейските чиновници са някакви будали, които не разбират какво става и усмихнати и възпитани продължават да отпускат нови траншове за крадене. Много хора споделят убеждението, че част от крадените пари се връщат при тези, които ги отпускат. Т.е. в Брюксел вероятно много добре знаят, че част от европейските пари тук потъват в джобовете на управляващите , но си затварят очите, стига мълчанието там да може да се купува с процент от краденото.
Вероятно затова и официална европейска реакция на нашите протести няма. По западните медии казват едно-друго, но Брюксел, Берлин, Париж мълчат.
Същите европейски политици, които подкрепят и надъхват протестите в Минск, се правят на слепи, глухи и неми за протестите в България. Защо, Беларус по-мила ли им е от България ? И на едното, и на другото място протестират срещу властта. Там искат да се маха Лукашенко, тук - Борисов. За онзи не знаем дали краде, за нашия случай няма съмнение. Но на Беларус налагат санкции, осъждат, свикват заседания на външните министри, а тук в най-добрия случай си измиват ръцете - оправяйте се сами. Как може човек да вярва на тези хора.
Ако утре станем жертва на турска агресия, мислите ли че ще си мръднат пръста да ни защитят. Не се съмнявайте, че в най-добрия за нас случай ще се правят на неутрални, ще съставят разни комисии и ще ни помагат само със загриженост и лицемерно състрадание.
Някои смятат, че във Вашингтон се отнасят с повече разбиране към исканията на протестиращите. Становището на Атлантическия съвет, смятан за изразител на американските интереси, срещу президента Радев показва точно обратното. Борисов изглежда много удобен и на Съединените щати и ако не го подкрепят открито, то е само за да не отблъскват и разочароват тези проамерикански фигури, които са се обявили за оставката на сегашния министър-председател.
Остава да видим какво може да е отношението на Русия и Турция. Русия има последователна и принципна политика - прави се, че не се интересува от нас, не ни обръща внимание, че сме извън обсега на интересите ѝ. Лупингите на Борисов са я накарали изглежда да не вярва на нищо, което той каже. Турция би трябвало зад кулисите енергично да подкрепя Борисов и да му помага да задържи властта. Никой български премиер не ѝ е правил такива подаръци и отстъпки. Спрямо Турция Борисов се е държал винаги като истински васал, направил ѝ е толкова много услуги, че Анкара надали ще го изостави. Турците имат дума и държат на нея. Показателна беше реакцията на Карадайъ на изявлението на Борисов - Ноу комент, каза шефът на ДПС. Дипломатично, премерено - да не обиди никой, най–малко Борисов.
Нека имаме предвид едно - усилията за оставка на министър-председателя не трябва да разчитат на никакво съдействие отвън.
Никакви германски или американски фондации, никакви финансирани отвън НПО-та няма да помогнат на протестиращите. Ако Борисов подаде оставка и напусне властта, това ще бъде дело само и единствено на българските граждани и те трябва да се уповават само и единствено на своите собствени сили. По същия начин трябва да се подхожда и към новата конституция. Всяко чуждо вмешателство, всеки опит да ни натрапват една или друга теза, откъдето и да идват, трябва да бъдат пресечени в зародиш.
Новата конституция или подобрената такава трябва да отразява само целите, стремежите и интересите на българския народ и да му помогне да стъпи на здрава основа за възраждането на държавата ни.