Коментар на Калина Андролова за infacto.bg
„Изкарахме нощта много зле, щото много полицаи…“, жалва се протестър след снощната война. България е единствената страна в света, в която полицаите изтърпяват дружелюбно всякакви гаври от страна на протестиращите. Нападение с ножове, хвърляне на бомби и павета, обгазяване с неизвестен газ. Видяхме протестъри да засилват кофи пълни с боклук към редиците на полицаите, да ги обръщат и да замерват служителите на реда с изпадащите боклуци. Видяхме яйца, домати, кенчета с бои, риба. Видяхме сено в лицето и краката на полицаите, което трябваше да бъде подпалено. Полицаите изтърпяха асиметрично нарастващата агресия и вчера имаше десетки ранени полицаи. Явно инструктирани да пазят мира с цената на всичко. Дори с цената на застращаващата ги пасивност и безгранично търпение, пише Калина Андролова в сайта infacto.bg.
Кадрите показаха протестърски крясъци и подвиквания към полицаите, които целят да ги извадят от психическо развновесие. Обиди, че са мишоци, квалификации, подмятания за жените им, дърпане на щитовете, блъскания, заплашване с метални пръти и пр. Видях старчок, който пръскаше слама в лицата на полицаите с особена дързост, че е в пълното си право. Преди няколко дни пък някакъв пиян пикльо уринираше, където му скимне, защото бил протестиращ и това е неговият акт на възмущение от властта. Въобще протестиращият човек се оказва индивидът с най-много права и най-много защити. Той може да потроши всичко, докато протестира.
Паралелно с това телевизиите ни представят напълно измислени разкази колко бити са протестърите, дърпани, влачени, удряни с палки и пръскани с лютив газ. Само някой протестър да падне на земята и полицаите да го завлачат, защото е бил непремерено агресивен, настъпва страшна олелия! Грандиозни викове за полицейски произвол, насилие и разправа с гражданското общество. Подобни циркове се вербализират дори от опозицията, която в своята стресиращо видима политическа нищета говори за авторитаризъм и полицейщина. Опозицията много бързо забрави как се чувстваше по времето на Орешарски. И колко темерутски не сдаваше властта, докато не дойдоха едни американски сенатори и не казаха на премиера и целия кабинет „довиждане“. Та, за какво „достойнство на властта“ имат наглостта да говорят същите тези хора днес?!! За каква корупция говори Нинова след като е проблемно освободена от поста си на зам.-министър?! За каква мафия говори, след като е приватизирала „Техноимпекс“ на 28 години? Кой би могъл да приватизира каквото и да било на 28 години, ако не е подставено лице на икономическите групировки на прехода?!
Цинизмът при развитието на протестите като демократична форма на изразяване на позиция в България започна да взема невиждан връх. Представяте ли си какво ще стане, ако някой протестиращ германец реши да подпали слама в краката на частите за справяне с безредиците?! Палките, сълзотворният газ и водните оръдия са обичайните инструменти за справяне с агресивни протести. И за разлика от България силите на реда във всички държави на Европа и света ги използват твърде често. Няма нужда да превръщаме във вселенско събитие факта, че полицията и у нас полза лютив газ.
Както веднъж Тръмп каза в интервю, полицаите имат четвърт секунда, за да вземат вярното решение, и ако не го вземат, ще се окажат мъртви. Някои от репортерите сеща ли се за това. Че камъните и паветата се сипят по главите на полицаите, а не на протестиращите. Уличната война също е война. И на камъните не може да се отговаря с бонбони и кафета. Унижаването на полицаите доведе до ескалиране на протеста и усещане за всепозволеност, затова ръководителите на полицейската операция взеха правилното решение – разгонване на протеста, при това невъобразимо внимателно към криминалитета, който хвърляше самоделни бомби. Всякакви крясъци за полицейско насилие са необективни и рушат държавността. Полицейско насилие в България няма. Причината е съвсем естествена. Помним комунизма и имаме комплекс да не би случайно да залитнем в полицейски произвол. Много сериозно бдим, затова и телевизиите се фиксират върху ранените протестиращи, а не отбелязват кой знае как ранените полицаи. Силно приклякаме пред криминално проявените агресори на протестите и търсим кой си е ожулил личицето. А паветата срещу полицаите ги подминаваме. Този комплекс у нас е като случаят с нацизма при германците. Техният страх да не бъдат заподозрени и обвинени в каквито и да е националистически чувства, или недай боже расизъм, е толкова голям, че изпадат в обратни крайности на свръхлиберализъм и темата за защитата на нацията е напълно скрита от публичния разговор. Това е исторически чувствителна тема, затова тя често удобно се използва и за удари в политическото пространство.
След падането на комунистическия режим службите за сигурност и силовите структури у нас претърпяха поредица от удари, реформи и свиване на правомощията. Трябваше да минат десетки години, за да схванем отново, че без сили на реда няма ред. Че силна и авторитетна полиция не означава злоупотреба и произвол, а в демократичната държава означава спокойствие и гаранция за обществен ред. Защото обратното на реда е произволът – яйцата, рибата, металните пръти, бомбите, разтурването на обществото.
Управлението на обществото, в което живеем, се случва чрез контролирани от закона и разума институции, и всяко посегателство върху институциите е опит за дестабилизация. Такова деструктивно клатене могат да създават и медиите. Като непрекъснато търсят каквато и да е вина в действията на полицията. И дори, когато няма вина, те пак я откриват. На някоя протестърка ѝ се изтрило червилото в сблъсъците с полицията и, оу, колко лошо, какъв произвол, счупиха демокрацията! Това унижава силите на реда, поставя ги в позицията на виновни поначало. Полицията е звено, без което държавата е невъзможна. Пазете авторитета на полицията! Ако не друго, видяхме, че имаме прекрасно функциониращи, добре обучени и подготвени сили на реда. Които ни демонстрираха висока ефективност с възможно най-пасивни и щадящи гражданите действия. За операцията снощи тези хора заслужават аплодисменти. Не само заради справянето със сложната ситуация, но и защото ни демонстрираха на живо колко България е демократизирана, толерантна. Бих казала, свръхтолерантна.
Както и да се облича един пуч в думи като „реформи“, „промени“, „борба с мафията“ и пр. – това е преврат, извън демократичните процедури. Аз пак поставям въпроса: как Радев стана президент, след като ГЕРБ са толкова добри във „фалшифицирането“ на изборите?! Наблюдава се тенденция политическата несъстоятелност на определени партии нагло да се оправдава с фалшификации на ГЕРБ. Когато сам си раздадеш слабите карти в живота, трябва поне да се сетиш как след това да играеш с тях. ГЕРБ са в слаба позиция и въпреки това не виждам никаква интелигентна политическа съпротива, която може да роди състоятелна алтернатива. Корнелия изтърбуши и профука партията. А Христо Иванов и другите подобни отново заложиха на омразата. В нито един труд, свързан с психология на тълпата, не пише, че някакви електорални обеми могат да се превземат чрез омраза. ГЕРБ имат много недостатъци и едно смазващо предимство пред всички останали играчи – лидерът им е човеколюбив, добронамерен. Затова и партията не е реваншистка, ГЕРБ не е партия на омразата. Преди години и БСП не беше и това беше една от много силните ѝ черти. Корнелия обаче категорично промени характера на БСП към дребнава партия, препълнена с омраза. Очаквам сложна загуба на БСП на следващите избори, язък за дръзновението на пуделите!
Цялото това изкуствено бедствие у нас е предизвикано от няколко засегнати олигарси. То обаче беше легитимирано институционално от един президент, политически невеж, но пък пък встрастен във властта. Неконтролируемото его на Радев го направи чудесна мишена за чужди интереси, лесен за манипулация отвън. Това бедствие беше легитимирано и от Нинова, която превърна парламентарно представената БСП в истерична, сляпа, превъзбудена, деинтелктуализирана, неприятно агресивна партия. Трудно ми е да си представя как БСП някога ще се върне към каквато и да е нормалност. БСП вече е смалена екстремистка улична партия, с лошо подбрани идентификационни публични фигури, използващи жаргон, просташко говорене и обиди в политическия дебат. Нинова заложи 100-годишната социалистическа партия в краката на един човек, напълно неподготвен за политика – Радев. Повлече партията в стратегически зле изчислена авантюра. Нинова даде на партийния елит на БСП крайно унизителен статут – ролята на приклекнали клакьори на Радев. Всички позиции на БСП представляват закъсняло папагалстване на позициите на Радев, това Нинова намира за смислена партийна активност. Радев си позволи дори да ги намачка в парламента, че не били ефективна опозиция. Той казал преди време, ама ТЕ не чули. Но Нинова пак мълчи. Не смее да признае, че Радев е една от непростимите ѝ грешки.
Затова пък ДПС отрязаха тирантите на Радев и му паднаха гащите. Това е най-добрият момент от началото на кризата. Телешкият му възторг по него самия и особените напъни за политическо водачество на футболните агитки изведнъж му минаха като валяк през главата. Страшно се изненада, че по-голямата част от парламента не желае да го слуша и да го вижда. Но политиката не търпи хора с флегматичен разум.
Аплодисменти за полицията!!!