Георги Коритаров
"Свободна зона", ТВ Европа
Една доста драматична новина обикаля всички основни сайтове и агенции в Република Северна Македония.
Ето какво казва премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев: „Предложенията на българската страна нито са братски, а най-малкото са европейски”. Става дума за поставените от София към Скопие условия за българска подкрепа и съгласие за даване на дата за начало на преговорите за пълноправно членство на Република Северна Македония в Европейския съюз.
Зоран Заев продължава: „Разговорите между външния министър Буяр Османи и външния министър на Република България Екатерина Захариева не преминаха никак добре. Ако това е официалната позиция на България, наистина трябва да започнем да подготвяме македонския народ за това, че очакваното през декември провеждане на междуправителствената конференция, която да отбележи началото на преговорите за пълноправно членство, няма да се състои.”
Очакването, което възлага Зоран Заев, е вече свръхперсонализирано върху българския му колега Бойко Борисов.
Така поднесена позицията на Зоран Заев води към два извода.
Първият извод е, че премиерът на Република Северна Македония прекрасно си дава сметка, че говоренето и изразените мнения от Екатерина Захариева буквално възпроизвеждат българската позиция. Няма как външният министър да води разговорите така, че да влиза в колизия, а не дай си боже в пълен разрез с говоренето на премиер. От гледна точка на дипломация и на такт обаче Заев очевидно се опитва да осигури още една последна възможност.
Да се договорят персонално с Бойко Борисов. За да се договорят обаче, е необходимо българският премиер да поеме върху себе си цялата отговорност за промяна на българската позиция и оценка за историята, така че Скопие да бъде удовлетворено.
Това означава само българският премиер еднолично да поеме отговорност и да игнорира резолюцията с червените български линии към Скопие, разяснителния меморандум, позицията на Българската академия на науките за езика и т.н.
Може ли Бойко Борисов да направи всичко това? Може! Бойко Борисов може всичко! Не сте ли го забелязали? Проблемът е, че това нещо си има своята цена. Ако Борисов направи това, твърде възможно е Каракачанов и ВМРО да напуснат на мига правителството и това, което три месеца не могат да направят протестиращите, да го направи ВМРО заради една променена гледна точка на премиера – да падне кабинетът. Това наистина е напълно възможно. От друга страна обаче, за да има дебат, защото наистина това, което прави Заев, е и едно спешно подсказване: дискутирайте! Обърнете внимание кога го прави това изявление – след срещата между Османи и Захариева, но и преди заседанието на смесената българо-македонска историческа комисия. Т.е., очевидно Скопие очаква от Бойко Борисов някакво обозначаване на позиция още отсега, за да е ясно комисиите как да работя.
От друга страна обаче, за да има дискусия, нужни са медии. И това, което е основна новина в Скопие, в нито една електронна медия днес, понеделник 12 октомври, нито една емисия в национална телевизия, а и в ненационална телевизия не излъчи това като новина. Това означава, че на българските медии или някой им спуска какво да пускат в новините и какво да не пускат, което не изглежда много правдоподобно в плуралистична среда, или просто не ги интересува какво се случва в отношенията между София и Скопие, или, което изглежда много достоверно, е нещо, което се нарича некомпетентност.
Те не знаят как да реагират. Не могат да преценят стойността на такава новина. Най-вероятно е нещо между незаинтересованост и некомпетентност. Няма значение. В крайна сметка резултатът е един и същ. От българска страна няма никаква организирана или дори спонтанна, но по-масова основа за сериозен дебат, който да прехвърли обсъжданията и носталгиите от епохата на 19 и началото на 20 век към двайсетте години на 21 век. След като това е така, аз мисля, че наистина е най-добре македонският народ да започне да се подготвя, че няма да има междуправителствена конференция през декември.
Това ще бъде много по-достойно. Нека Европа да види истинската дълбочина на проблема, дори с цената на това да се запита: Щом са Ви такива отношенията, защо сте подписвали такъв договор? Щом са Ви такива отношенията, какво е имала предвид България, когато развиваше идеята за необходимост от разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани? И щом е необходимо още време, нека всяка от страните да си го вземе за узряване и показване на истинските лица – на достойнството и отстояването на идентичност от една страна и на унаследените амбиции и опита за особен реванш за загубените Балканска, Междусъюзническа война, а и заради прогонването на българските окупационни войски от териториите, които днес са Република Северна Македония, след края на Втората световна война. Нека да се огледаме очи в очи в тази истина, пък ако трябва, още трийсет години да минат в очакване.