Внасяме повече консервирани плодове и зеленчуци, отколкото изнасяме, казва в интервю за Факти.бг Константин Ламбрев – председател на УС на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. За да се развие биопроизводството у нас са необходими между 20 и 50 тона продукция дневно за едно предприятие, а производители, които да набавят подобни количества продукция, липсват.
- Господин Ламбрев, около 60% от консервната продукция, която се произвежда у нас, се изнася. Колко, какво и къде изнасяме?
- Около 50 000 тона са преработените зеленчуци и около 35 000 тона са преработените плодове. Българските преработени зеленчуци имат добър прием, особено лютеницата и зеленчуковите смеси.
Малко по-различен е износът за руския пазар. България е специализирана от много години в производството на икри, патладжанени продукти от типа на имамбаялдъ. Има добри пазари на такива продукти, освен в Руската федерация и в Германия, Израел, САЩ. Там има общности по няколко милиона руснаци и това са специфични пазарни ниши, в които българските производители се представят добре.
- Какво е положението с биопродуктите?
- Трудно. Хубаво е, че в България се развиват биопроизводства и се надяваме с годините да продължат да се развиват, но засега са сравнително малки по обем. За съжаление, едно голямо предприятие, за да може да работи, са му необходими между 20 и 50 тона суровини дневно. Засега няма производители на биопродукти, които могат да дадат такива количества.
Не може през деня да се преработва 50 тона необиопродукти и 500 кг. биопродукти на една и съща линия. Това няма как да се случи. Докато не се създаде достатъчно голямо по обем производство за промишлена преработка, ще има биопродукти, но те ще са повече в полупромишлени производства.
- През последните години се наблюдава износ на високо качество суровини плодове, консервирането им зад граница (ягоди, домати и други) и връщането на част от тях на българския пазар.
- Има такъв момент. Бих казал, че италианските производители диктуват модата в консервната промишленост. Те вече работят с опаковки от около 180 гр., 220 гр. Цените на една такава италианска опаковка са сигурно два пъти по-високи отколкото на една наша опаковка от 700 гр. Дори да направим 700 гр. биопродукт не може да го предложим на такава цена, на която го предлагат италианците.
От години се очаква пазарът на биопродукти в Европа и света да достигне 10%-12%, но реално не може да надвиши 2%-2.5%. В стеснения български пазар, представете си за какъв пазарен дял на биопродукти може да говорим. Тук вече става дума за икономическа логика.
- Какво внасяме най-много като консерви?
- За съжаление, изпуснахме масовия тип консерви от типа на грах, царевица. Външната конкуренция е много силна. Ценово са на по-добри нива от тези на българските производители, затова и вносът продължава. Идентично е положението с корнишоните – световен производител в момента са Индия и Виетнам и голяма част от корнишоните, които се продават са от там. Дали ще влезеш в български или американски магазин, ще купиш един и същ продукт, произведен в Индия. Той обаче е на половината на цената на продукта в България. Тук вече е въпрос на потребителя дали иска да яде български или индийски корнишон. Единият ще струва 1 лев, а другият – 2 лева.
Статистиката показва, че през последните две години вносът превишава износът. Като цяло тези индустрии са много сили, тъй като са много технологични. За да бъдеш постоянно на върха, се изискват големи капиталови вложения, подмяна на оборудването на 4-5 години. Българските предприятия са основно в нишови производства, които изискват повече работна ръка.
Днес светът е отворен. Ако даден продукт е по-евтин в Македония, няма как да го купиш в България. Фабриките, които са в югозападна България често пъти им е по-изгодно да купуват суровини от Струмица, която е на 20 км., отколкото от Пловдив, който е на 300 км.