Нашият свят страда болезнено от липса на желаещи да приличат на Ангелите... От хора, които да посягат към кръста ти, за да го направят малко по-лек! От молитвеници, които просят от Бога помощ вместо теб, защото ти си рухнал...
Е, да, има философи, писачи, интернет-остроумници, самозвани праведници, поправячи на предания и легиони от политкомисари... Но молитвеници почти няма. Общуването с Бога уморява съвременния човек, свикнал всичко да му се случва без болка. Затова и повечето съвременни истории са плитки и без съществена поука. Случва се да са ефектни, но не топлят.
Това си мислех, докато правех тази снимка в паузата между две опела...
А как копнеят страдащите за застъпници... Как очакват от нас застъпничество покойните...
В началото на изпитанието се уплашихме... Мнозина започнаха да четат канони, акатисти, псалтир... и понеже болестта не отмина - свикнахме с последствията ѝ... “Няма как!” Наистина ли няма? Наистина ли борбата на християнина трае толкова кратко? Като не стане за месец и оставя молитвеника... А заедно с него и уплашените, болните, изнемогващите, умиращите, покойните...
Ако не е станало - малко сме се молили. Малко сме говорили, малко сме шептяли, малко сме викали, малко сме разказвали, малко сме утихвали, малко сме мълчали... Малко сме се каели! Още ще продължава, докато се научим. Или докато стане ясно пред Бога, че не желаем да се променяме! Или... докато Го убедим, че всъщност всичко е наред! “Погледни от небето, Боже, и виж - всичко в нас е наред!”
Какво дават по телевизията? Верно ли щели да затварят моловете? Молчетата... Не... не сменям темата...
Какво трябва да стане, за да заплачат християните?... Светът настива, защото те се отучиха да го покриват с молитва. Затова настива той, затова кашля, затова боледува и умира...
Светът съществува, за да има в него желаещи да се включат в събора на Ангелите...
И още има време да си го припомним. Още има време да ни заболи...