Най-голямата загадка на Студената война роди и най-разпространените конспиративни теории. Аз съм съвременник на загадката и свидетел на конспирациите. На 22 ноември 2012 се навършиха 49 години от убийството на Джон Кенеди – най-голямата, неразгадана тайна на десетилетното противопоставяне между Свободния свят и Съветския блок. Конспираторите наистина добре се потрудиха. Ето кои според тях са убили президента: американската мафия съвместно с ЦРУ и/или военно-промишления комплекс на САЩ, Федералната банка на САЩ, вдовицата на президента на Южен Виетнам Нго Дин Дием, Мосад, Линдън Джонсън, Фидел Кастро, КГБ.
Особено внимание заслужава предположението, че Кастро е убил Кенеди.
Комунистическият водач на 7 септември 1963 заявява: „ Нека ръководителите на САЩ, които подготвят премахването на кубинските ръководители, да не мислят, че самите те са в безопасност”.
Carlos Bringuier, /1934/ е антикомунист и кубински изгнаник в САЩ от началото на 60-те. В интервю преди няколко години той казва: „Този мушморок влезе в магазина ми и започна да се оглежда. Стана ми ясно, че няма намерение да купува нищо. И наистина след една-две минути той протегна ръка към мен и рече: „Аз съм Лий Харви Осуалд”.
Това се случило в ранния следобед на 5 август 1963 в Нови Орлеан. В онези години Directorio Revolucionario Estudiante (DRE) се счита от ЦРУ за най-войнствената кубинска антикомунистическа организация в САЩ, чиято главна цел е свалянето на Кастро. Bringuier е представител на организацията в Нови Орлеан. Осуалд се представя за яростен враг на Кастро и предлага сътрудничеството си на Bringuier. После вади от джоба си дебела пачка с пари и я размахва пред очите на кубинеца.
След няколко дни Bringuier с изумление вижда
Осуалд да раздава брошури на минувачите в защита на режима на Кастро
на стотина метра от магазина му. Приближава се, взима листчето и се нахвърля върху Осуалд. Следва кратка схватка, двамата са арестувани, глобени с по 10 долара и освободени. /Съществуват поразителни документални, чернобели кадри от това събитие, заснети случайно, които гледах в средата на 90-те в САЩ/.
Няколко часа след убийството на Кенеди, Bringuier се появява по американски радио и телевизионни станции и заявява: „ Още не знаем дали Лий Харви Осуалд е убил президента Кенеди. Но ако е той, Фидел Кастро е организатор на убийството”. След още няколко часа Кастро бързо свиква пресконференция в Хавана, отхвърля обвинението
и заклеймява поименно Bringuier!
Прочутата италианска журналистка и писателка Ориана Фалачи, тогава със силни леви убеждения, през 1969 пише в лявото списание L’ Europeo: „ От всички, които интервюирах в Нови Орлеан във връзка с убийството на Кенеди, Carlos Bringuier ми вдъхна най-голямо доверие. В очите му виждах, че изобщо не ме лъже и ми казва цялата истина”. /Този цитат взех от неотдавнашна статия на кубинско-американския писател Humberto Fontova в сп. Frontpage Magazine. Fontova е убеден, че Кастро е поръчал убийството на Кенеди. Той е мой добър телефонен познат и автор на „Истинският Че Гевара”, издадена на български от издателство Мак в 2007/.
В началото на 60-те Clair Booth Luce, съпруга на известния издател Henry Luce, помага на противниците на Кастро в САЩ. Тя плаща за моторни лодки, с които кубински командоси извършват нападения срещу комунистическия режим в Куба. През 1975 Clair Luce заявява в интервю, че в нощта след убийството на Кенеди, по телефона и се обадил един от командосите на име Julio Fernandez. Той и казал, че Осуалд се свързал с тях, представил се като враг на Кастро и им предложил сътрудничество.
Командосите не му повярвали и започнали да го наблюдават.
Но Осуалд внезапно изчезнал и след време се появил в Далас непосредствено преди убийството.
През януари 2006 по немската телевизия беше показан документалния филм Rendezvous With Death на Wilfried Huismann. Той дава думата на Oscar Marino, бивш агент на кубинските тайни служби G2. Агентът твърди, че службите отчаяно искали да ликвидират Кенеди, за да запазят живота на Кастро. Службите били убедени, че ЦРУ ще ликвидира кубинския лидер и твърдо решили да действат. Marino заявява, че колегите му се свързали с Осуалд, който им бил посочен от КГБ /!/, вербували го и му платили 6500 долара, за да убие Кенеди. Marino казва: „не можехме много да избираме, нямаше друг, задоволихме се с Осуалд....той доброволно изяви желание да убие Кенеди”. Във филма, Марина, съпругата на Осуалд от Белорусия, с която той се разделя преди атентата, разказва, че
той обожавал Кастро и искал да кръсти второто им дете Фидел.
В лентата за пръв път се изнася много любопитен факт – през септември 1963, т.е. около два месеца преди убийството, Осуалд влиза в посолството на Куба в Мексико сити и прекарва там около час! (По-късно Марина свидетелства пред официалната Warren Commission , разследваща престъплението: „Знам само, че най-голямото му желание {на Осуалд} беше да иде в Куба на всяка цена и всичко друго беше маскировка”). Във филма се появява ген. Александър Хейг, по онова време служител на средно ниво в Пентагона. Той твърди, че е чел секретен документ, от който става ясно, че Кастро е замесен в убийството.
Началниците на Хейг му казали да държи това в пълна тайна,
а по-късно той научил, че Джонсън също бил убеден във виновността на Кастро. Джонсън, обаче, не предприема нищо, за да не предизвика „дясна революция” в Америка, която би изхвърлила за дълги години от властта Демократическата партия.
Тук, обаче, теорията, че Кастро е поръчал убийството на Кенеди започва да се руши. Веднага след смъртта на президента, всички американски служби за сигурност следят най-отблизо тайните комуникации между съветското и кубинското правителство. Скоро става съвсем ясно, че тези правителства са ужасно изплашени да не ги обвинят за престъплението, за което те научили от медиите.
Но смъртоносният удар срещу тази теория нанася Jack Childs. Той е от най-ценните агенти на ФБР с кодово име SOLO. /В 1987 Рейгън награждава с президентския орден на свободата посмъртно Jack Childs и брат му Morris Childs/. Jack Childs се внедрява в комунистическата партия на САЩ като финансов директор. Среща се с Кастро. В паметна бележка от 12 юни 1964 за тази среща до ФБР се казва: “…..Кастро незабавно бил уведомен от хората си в посолството на Куба в Мексико сити за появата на Осуалд....Кастро му казал {на Childs}: „ моите хора ми съобщиха, че той се промъкнал в посолството, после побягнал навън....държал се като безумец, крещял „ще убия това копеле, ще убия Кенеди”.
Jack Childs твърди, че Осуалд се е срещнал с агентите на кубинските тайни служби Luisa Calderon, Manuel Vega Perez, Rodelio Rodriguez Lopez, на които заявил, че ще убие Кенеди. Те не взели сериозно заплахите му и изготвили в този дух доклад до Кастро. Несъмнено Кастро е знаел за намеренията на Осуалд, но това изобщо не значи, че по някакъв начин му е помогнал. Поради една проста причина – според Childs, Кастро отлично разбирал, че това е чисто безумие. /На 27 ноември 1963 кубинският водач произнася реч, в която потвърждава, че Осуалд е посетил посолството на Куба в Мексико, където направил „провокационно изявление”/.
Но най-разпространената теория хвърля
вината за убийството на президента върху мафията, ЦРУ и военно-промишления комплекс.
Според теорията мафиотите се разправят с Кенеди, на когото с измами са помогнали да спечели изборите, а после той безмилостно започва да ги преследва. Военно-промишленият комплекс и ЦРУ пък го премахват, защото той искал мир със СССР. Мафията е неразривно свързана с клана Кенеди и е възможно да му е помогнала при изборите в 1960, когато той побеждава Никсън само с 0.1%, т.е. има основание в тази теория. За участието на ЦРУ и военно-промишления комплекс, обаче, няма никакви сериозни доказателства, което не попречи тази теория да бъде любима на комунистическата/левичарската пропаганда и да отрови хората в Източна Европа. Свободният свят и бившите комунистически страни бяха умишлено бомбардирани с тази левичарска теория десетки години. /Филмът JFK на Оливър Стоун е особено безчестен пример/. Причината е напълно ясна.
И така, кой уби Кенеди?
Големите тайни понякога имат лесен отговор.
Според мен няма заговор - единствено Осуалд отне живота на Кенеди. Един самотник с разбити дни, изпълнен с омерзение, гняв и разрушителни комунистически убеждения създаде най-голямата загадка на Студената война. Но хората обичат тайнственото, странното, конспиративното, което пленява въображението. Ето защо в подкрепа на теорията за единствения убиец дълги години съществуваше само едно изследване - Case Closed (1993) от Gerald Posner, за разлика от стотиците книги, филми, статии в подкрепа на различните конспиративни теории. Основният труд, в който се доказва, че няма заговор за убийството и Осуалд е единствен стрелец, се появи едва в 2007 – Reclaiming History от Vincent Bugliosi. На 1612 стр /!/ авторът, известен американски адвокат и следовател, убедително обезсилва всички теории, освен една.
Знам, че голямата загадка няма да бъде разбулена още много години, въпреки че Студената война отдавна завърши. Знам, че това неизбежно ще се случи, но не и в моя живот. Може би след век в един невиждан и незнаен свят, историците с документи и факти безстрастно и неоспоримо ще унищожат завинаги загадката. Защото за онзи невиждан и незнаен свят тя няма да има никакво значение.
Блогът на Огнян Дъскарев