Фрагментацията на българското общество е най-големият ни проблем не от последните 30 години, а още от създаването на модерната българска държава през 1878 г. Коалициите с анти-говорене не могат да градят перспектива. Проблемите само се маркират, но няма ясен план за решението им. Истинската реформа на консервативни системи като образование, здравеопазване, правосъдие не могат да бъдат дело само на една партия, а изискват консенсус, но той е трудно осъществим поради липсата на култура на диалога. Това заяви в интервю за БГНЕС психологът Росен Йорданов.
Пандемия и политика
Пандемията от коронавирус, за съжаление, не промени към добро хората и обществените отношения, респективно не промени към добро и българските политици. Тази криза не бе използвана достатъчно разумно за трансформиране на политическото представителство в лидерство, което да репрезентира пред избирателите комуникативност, поведение и качества, с които да спечели тяхното доверие, да привлекат тяхното внимание към нови идеи, отношения и бъдеще. Експертите, за радост не повечето, също не издържаха на предизвикателството, защото техните спорове, поради лични, политически или други меркантилни причини, олицетвориха по най-грозен начин колко себични и малодушни могат да бъдат действията на хората дори, когато залогът е човешкия живот. Тази тъжна констатация е валидна и за немалка част от обществото ни, защото в тревогите и страховете си, хората се отдадоха на бесовете си и така и не откриха верните и най-важното продуктивни начини да управляват управляващите.
Краткото метафорично обобщение за предизборната ситуация гласи, че „На сергията на битпазара са изложени стари и добре познати износени стоки, а клиентите са много объркани, изнервени и не особено щедри и платежоспособни“, заяви Йорданов.
Той е категоричен, че пандемията се е отразила на родния избирател. За разлика от много коментатори, които обичайно и често лицемерно приемат априори, че българският избирател е мъдър, интелигентен, знае какво върши и винаги прави правилния избор, Йорданов се съмнява сериозно в това съждение.
„Изборът е правилен, ако след това нямаме точно обратните реакции. Българският избирател, не можем да отречем, е от най-мрънкащите избиратели, които винаги са недоволни в крайна сметка от избора си, добави психологът.
Според него пандемията е извадила на преден план, индивидуалните патологии на всеки един от нас. „Твърде дълго време социалната изолация ни лишава от храната, която поддържа общността здрава и в добра психична кондиция. Това води до много сериозни отклонения, които виждаме представени в различните пространства – интернет, медийно и др. Като започнем от конспирацията и стигнем до крайната изолация и всякакви форми на дезадаптивно поведение на хората“, отбеляза Росен Йорданов.
За него това най-силно се проявява в изключително враждебната и преекспонирана реакция срещу ваксините.
„Ще ви дам един пример, защо избирателят ни е пострадал психически. В България никога не и имало сериозно антиваксарско движение, огромното мнозинство от хората са приемали безропотно повечето ваксини, с които сме имунизирани. В момента сме свидетели на ситуация, в която наблюдаваме екстремно напрежение, огромна несигурност, един почти анихилистичен страх и недоверие към институции и авторитети, които доскоро бяха безспорни – дори международни. Подобни емоции владеят и хората, които наричаме политически елит. Същите динамика и състояния наблюдаваме в политическата среда като започнем от парламента и стигнем до президента, минавайки през правителството“, заяви психологът.
За него най-голямото разочарование е, че не сме използвали кризата, за да станем по-единни и уверени в способностите си като общество, защото имахме добри предпоставки в началото на пандемията.
„Най-разочароващото е, че след като в началото имаше навременна реакция на властите, доста висока степен на съгласуваност и солидарност, не използвахме кризата, за да споим връзките си като общество. Вместо това, обществото постепенно се фрагментира по различни антагонистични вектори. Не без активното участие и на представители на политическото лидерство и научните „авторитети“, които сякаш решиха, че това е удобния момент да „ловят риба в мътна вода“. Всъщност, това е психологически и социално може би от най-големите проблеми на България не за последните 30, а за последните 140 години, откакто сме възстановили държавата – фрагментацията на нашето общество. Разделителните линии в интерпретациите на реалността, които перфидно са манипулирани на ценностно ниво, от наши и чужди фактори, ни е пречело през годините да получим онази необходима обществена синергия, която да повиши общото национално самочувствие, че ние сме стойностни, способни и успешни. Хората у нас, през различните епохи и периоди, та до днес продължават да не си дават сметка, че маниера на тоталното отрицание от типа „Мутри вън“ и всякакви други абсурдни варианти, на които сме се нагледали през, годините психологически е „депресивен кръговрат“, който трупа тежък негатив в националното малоценностно чувство на всеки българин, индивидуално. За мен, в лично качество, е срамно, че в 2021 г., в европейска България, се явяват политически субекти с подобни имена – това е наистина жестоко унижение за интелектуалното ниво на българският избирател. Но дори да пренебрегнем имената, нито един от новите и „обновените“ политически субекти не предлагат нито модерен и адекватен тип лидерство, нито нови нрави и маниери – жалко“, каза Росен Йорданов.
Сюрреалистични коалиции
В момента се създават ситуативни и нетрайни съюзи, подчинени предимно на астенични (отрицателни) емоции, като несигурността, враждебността, страха и други, чиито основен политически знаменател са слоганите „да премахнем статуквото“. Какво трябва да ни говори това за психологичните нагласи, мотивите и емоционалната интелигентност на политическата партитура, която е изложила „сергията“ пред т.н. „мъдър избирател“?
„Виждали ли сте, освен може би в някоя екзотична държава, коалиция да се казва „Изправи се! Мутри вън!“. На мен това ми звучи изключително абсурдно. Нещата са опрели не до разум, а до нагона. Нагонът на омразата, нагонът на ожесточението. Къде са платформите? Кой ви говори за ценности и идеи? Около какви представи се обединяват хората и какво бъдеще искат за децата си? Не виждам такова нещо“.
Естествена функция на това е, че у нас продължава да има дефицит на култура на диалога, приема се за нормално да се държиш в парламента сякаш си на мегдана, да използваш нецензуриран и обиден език и да смяташ, че това ще се забрави.
„Нещата в България продължават да са много лични и по тази причина липсва границата на безсрамието в комуникациите. Ето и пресен пример: Нямам съмнение, че Валери Симеонов и Веселин Марешки са намерили много сходни неща в своите платформи, както каза лидерът на НФСБ в едно сутрешно предаване. Но как да повярва избирателя, когато диалога е персонифициран, официално от трибуната на Народното събрание. Така на преден план у хората изпъква представата техните отношения, а не за техните идеи и действия. Политиката, в психологически смисъл е преди всичко майсторството на управление на отношенията – между партийни субекти и между партии и избиратели.
В тази коалиция НФСБ-ВОЛЯ смятам, че двамата лидери на двете партии доста се разминават, въпреки привидните прилики за „зрителите“. Те може би имат някаква регионална близост, защото и двамата са представители, свързани с двата най-емблематични наши морски градове. Но в контекста на казаното до сега, тази коалиция изглежда така, сякаш единият лидер е капитан на търговски кораб, а другият на пиратски! Не, че не познаваме случаи в историята, когато дори Британският кралски флот е превил временни съюзи с пирати, но едно е сигурно всичко това е било конюнктурно! Ако направим бегла съпоставка, Валери Симеонов, колкото и да е хулен, в повечето случаи е действал директно, последователно и консервативно. Обратното е при Марешки, чиито политически действия напомнят повече за гъвкавост, прагматизъм и дори лукавство на моменти. Тези психологични различия със сигурност ще създават проблеми в отношенията им в бъдеще “, заяви Росен Йорданов.
Политиците говорят за проблеми, а не за решения
Големият проблем на партиите и коалициите с анти-говоренето е, че те нямат хоризонт, подчерта психологът.
Повечето от „новите“ политически формации идват със заявката и са създадени сякаш не да направят нещо ново, смислено и полезно (не приемам политическите декларации, копнежи и техните предизборни деривати за смислен план), а да съборят нещо. Те не просто нямат ясна и прагматична програма, те не знаят какво да направят в дългосрочен план. Някой биха репликирали – ето предлага се съдебна реформа! Но в същността си това са констатации на проблеми, а не планове. Всъщност повечето от „новите“ политици говорят за проблеми, а не за решения. План означава да знаеш каква ще бъде първата, втората стъпка и т.н., за да решиш нещо. Проблемите, които са се натрупали в здравеопазване, съдебна система не могат да бъдат решени от едно правителство. За това казвам, че фрагментацията на българското общество е изключително тъжен факт. Огромната част от проблемите, от които страдат хората не са проблеми, които могат да бъдат решени от една партия или дори коалиция. Тези бих ги нарекъл „генетични“ проблеми, които могат да бъдат решени единствено и само, когато се осъзнато се търси съгласие между експерти, институции и политически сили, които дори и антагонисти, да разбират и да работят за постигането на реална и базирана на смислен анализ промяна. Не е възможно да се намери разумно и добро решение, ако не се подходи така“, заяви Йорданов.
Случва се точно обратното.
„Да свалим тирана! Главният прокурор, Борисов. Нищо че протестът отново е срещу Делян Пеевски, както беше през 2013 г. В случая Гешев и Борисов бяха и са припознати от различни групи от обществото, като неговите „фронтмени“. Възможно ли е да се реши съдебната реформа с персонални смени? Това не може да бъде план и трайно решение по никакъв начин. Работил съм в областта на сигурността и мога да кажа, че в повечето случаи дебатите за съдебната реформа са доста непрофесионални. Христо Иванов прави някои добри опити, има добри находки, има по-конкретни предложения, цели се по-професионално и делово и в същото време видяхме в предаване на БНТ как неговият съратник от “Да, България” Ивайло Мирчев се нахвърля буквално с бутонките срещу хора, които един ден могат да се окажат в парламента и биха могли да съдействат за провеждането на тези реформи, за които са необходими мнозинства. Това се говори предизборно, защото заблудата е , че си „по-истински и автентичен“, ако громиш управляващите, а всъщност отблъскваш потенциални съюзници. Необяснимо е за мен, как за толкова много години не се научиха, че консервативни системи като образование, здравеопазване, съдебна система и други не могат да бъдат променени от днес за утре. Това досега е ставало само, когато дойдат на власт болшевиките. А всъщност българската съдебна система беше родена с генетични дефекти, още когато беше приета конституцията през 1991 г. Тогава законотворците приеха по презумпция, че старите съдии, прокурори, следователи са морално, психологически и идеологически „святи“ за света, в който ще живеят техните деца и внуци. Че могат да бъдат гарант на демокрацията. И сбъркаха тежко! Сбъркаха, най-вече защото законодателно те се фокусираха предимно върху професионални критерии, но не поставиха ясни изисквания към моралния, ценностния, идеологическия и психологичен профил на тези хора“, коментира Росен Йорданов.
След 4 април няма да има усмихнати политици
Според психолога най-големият шок след изборите на 4 април ще бъде, че за пръв път няма да има доволни и щастливи политици.
„Обикновено след изборите една огромна част от партиите застават пред журналистите и започват да обясняват как едва ли не са ги спечелили, което е доста дразнещо за аудиторията. Този път разочарованията ще бъдат трудно прикрити. Нито ще стане толкова различно, нито пък ще бъде същото. Смятам, че във всички ще надделее онзи страх, че ще останем дълго време в изборна, респективно несигурна ситуация. Да не забравяме, че предстоят и президентски избори. Няма да има много усмихнати лица“, подчерта Йорданов. /БГНЕС