Коментар на Иво Инджов във "Фейсбук"
Две водещи, но крайно различни сюжетни линии се открояват в кампанията. Те очертават и два ценностно противоположни стила на политическо поведение: популисткия и държавническия.
1. "Борисов-3" освен че раздава предизборно пари на конкретни целеви групи, популистки нареди ресторантите да отворят врати на 1 март. В този бранш работят немалко хора, а при сегашното парцелиране на политическото пространство 50-100 000 гласа отгоре могат да са ценен капитал дори за двете относително големи партии. "Отварянето" ще стане при видим ръст на заболеваемостта от коронавирус , в условията на разхлабване и на без това рехавите мерки, провал на правителството с компенсациите за затворените бизнеси, но и с ваксинирането. И всичко това на фона на тревожните очаквания за предстоящата трета вълна.
Резултатът ще е бърз ръст на кривата на заболеваемостта, задъхвавне на болничната система и оправдан страх на хората да отидат да гласуват. Което ще доведе, най-вероятно, до ниска избирателна активност. Тя устройва най-вече ГЕРБ, ДПС и ВМРО.
2. Президентът Радев за втори път с държавническа отговорност призова партиите да се самоопределят по мега проблема на България в момента - корупцията (реформата на модела на прокуратурата също е част тази линия). Хващането на бика за рогата ще бъде гаранция за траен курс към разграждане на порочния модел на управление на ГЕРБ. Радев с право критикува онези партии, които с лекота раздават/обещават социални придобивки, но мълчат или мрънкат за основния проблем на българското общество.
На този етап поведението и стилистиката на президента съвпада най-много с дневния ред на "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". ДБ дори очаква Радев да им възложи мандата за съставяне на правителство при завъртане на парламентарната процедура.
Същевременно припокриването между борбения призив на президента от лятото и втората част от името на формацията на Манолова и Отровните е повече от очевидно. Най-вероятно не е и случайно. Тези прилики в предизборната кампания на президента и на две от трите основни извънпарламентарни опозиционни партии определя и основните участници в едно своеобразно реформаторско мнозинство в следващия парламентарен цикъл.
На този фон "Има такъв народ" като че ли върти на празни обороти с акцента си върху политическите технологии (мажоритарна вместо прополционална система) и опасни екстравагантности като избор на главния прокурор от народа...
А БСП?
Най-голямата парламентарна опозиционна партия е в дълг. Към приоритетите на президента, на гражданското общество в България и собствената си размита идентичност.
От "Визия за България" до работеща визия за България има голяма разлика.