Служебното правителство бори ГЕРБ със средствата на ГЕРб - лъжи, преувеличения, калинки, корумпета, селяни, некомпетентни ентусиазирани глупаци и малко снобско лустро.
Новото е подчертаното нахлуване на хомосексуалисти по висшите и нисшите етажи в администрацията, както и манифестираното масонство. Предполагам, че последните две са естествено следствие от истинския източник на днешната власт - американското посолство. Без Херо Мустафа нищо, което се случва сега нямаше да се случи. На хоризонта като главна алтернатива се задава износената гола глава на Слави Трифонов и неговата татуировка на гърба, която гласи: Аз идвам и адът идва след мен (това не е шега, а истина).
Примитив без талант, който ще изчегъртва харизматика на републиката, народният артист Бойко Борисов. Същото беше когато на сцената на Сатирата Руслан Мъйнов стана звезда, а Калоянчев започна да залязва (мисля, че Слави беше продуцент на дебюта на Мъйнов в Сатирата). Има нещо нефелно и невярно в тази ситуация. Човек не знае дали да се радва, че Бойко е паднал или дали да се тревожи, че неизбежното "по-зле" думка по вратата на властта с нахалния анонс "Има такъв народ", изстрелян през редките зъби на Тошко Йорданов (селският Дантон от НГДЕК) и кошмарната дикция на семплата Ива Митева, обличала довчера правните идеи на Дани Кирилов и Черепа в приемлива законодателна форма.
Зад тях Слави Трифонов в инвалидна количка и очевиден дефицит на интелигентност, който в смущението си повтаря само едно: "Защото завършва на "о". Първокласник на петдесет.
Междувременно спонсорите му от ДПС се препозиционират, за да останат на власт още двайсет години, а над всички тях Румен Радев се опитва да имитира царя като ни лук ял, ни лук мирисал стожер на моралността и стилистичната завършеност. Фантазира служебен кабинет (по носталгия когато парламентът беше скипнат от бащата на Сименон Сакскобурготски) до края на всички пандемии. Борис Четири. Има нещо много симпатично в цялата тази напълно некадърна наша общност.