Максималният осигурителен доход, който в момента е 3000 лева, да бъде увеличен от 2022 година - това предложение, зад което застанаха “Продължаваме промяната’’ и БСП, се повдигна по време на коалиционните разговори по тема “Финанси”. Срещу идеята още на преговорите застанаха представителите на “Демократична България”, направиха го и на по-късен етап след срещи с IT сектора.
От предложение увеличението все повече заприличва на бъдещ факт, ако съдим от думите Асен Василев от “Продължаваме промяната”, който вчера в интервю за предаването “120 минути” по bTV заяви, че максималният осигурителен праг ще се повиши заедно със средната работна заплата.
“Отказ от първоначално заявените позиции” - така браншови асоциации в областта на високите технологии определиха увеличението и начина, по който то се осъществява, в своя декларация. Сред тези асоциации беше Българската стартъп асоциация (BESCO).
По темата за увеличаването на максималния осигурителен доход от ФАКТИ разговаряхме с Добромир Иванов, председател на BESCO.
В началото на разговора той посочи причините браншът да е против увеличението:
“Първо, ние сме против начина, по който се прави увеличението. Декември месец е - каквито и промени да има в данъчно-осигурителната система, не е редно те да се правят през декември месец. Бюджетите на всички фирми вече са направени, част от фирмите са международни и имат сложно бюджетиране. При фирмите, които имат по 1000 и повече служители, става въпрос за няколко милиона лева разлика. Вярвам, че България трябва да има предвидима данъчно-осигурителна система.
Никой не си представя, че осигурителният праг завинаги ще бъде 3000 лева. Въпросът е, че трябва да има диалог, да се даде време и ако се вземе решение прагът да се вдига, всяка фирма да има време, в което да пребюджетира, да се подготви, ако трябва и да направи нужните съкращения или каквото друго е необходимо, но да има време да реагира. Това е много лош сигнал към бизнес климата в страната ни, защото показва несигурност, непредвидимост. Показва на чуждестранните компании, че България е лошо място, на което да правят бизнес’, обясни Иванов.
“Другото, което ни притеснява е, че увеличението се прави без диалог със заинтересованите страни. Политиците ни все пак са държавни служители, на които ние плащаме заплатите. Политиците трябва да защитават интереса на обществото, а решенията, които взимат да са в диалог с гражданското общество и заинтересованите. Вярваме, че това е важна тема и трябва да се даде време за диалог, в който да обсъдим дали коефициентът трябва да е 2,3, дали не трябва да е друг, дали трябва да е към средната работна заплата или към средния осигурителен доход, кога точно да се направи увеличението. Това са съвсем легитимни въпроси. Редно е да се даде период от време, в който въпросът да се обсъди, а не политиците да вземат решение, което да разберем “в 12 без 5” и тепърва да мислим как да го изпълняваме. Това е практика, с която трябва да се приключи. Неведнъж през последните 10-12 години сме виждали тази практика. Тя отблъсква хората, срива доверието в институциите. Това е нещото, срещу което сме най-съществено против - начина, по който се прави, а не конкретната цифра”, каза още той.
“Естествено е да има промени. Ние сме съгласни, че светът е динамичен, че средата се променя. Максималният осигурителен праг и преди се е вдигал, това е съвсем нормален процес. Чрез данъчно-осигурителната система обаче, ние приоритизираме кое е важно за страната ни”, допълни председателят на BESCO.
“Често се казва, че България е много конкурентна, че има ниски данъци. Точно Асен Василев преди две години беше сметнал колко ни взима държавата и че това са почти половината от парите, които изкарваме. Точно той казваше, че ставките са доста високи. Много държави имат по-високи от нашите данъци и осигуровки, близки до нашите. Това, което те правят обаче е, че за научно-изследователската дейност, за IT сектора си, за стартъпи, иновации - сферите, в които виждат висока добавен стойност и потенциал икономиката да расте по-бързо, почти няма данъци. През 2023 година се очаква Северна Македония да даде 0% данък IT сектора.
Естествено, както е нормално минималната заплата да расте, така е нормално и осигурителният праг в някакъв момент - след диалог и уточнение как да се прави, да расте. Нормално е още да започне разговорът как използваме данъчно-осигурителната ни система, за да приоритизираме важните ни индустрии”, посочи още Добромир Иванов.
“В BESCO има стотици компании - по-малки, средни, много големи. Основният разход на по-малките компании е за заплати. Основното, което им тежи, е точно осигурителната тежест - там отива един доста добър процент от заплатата. Много често младите, стартиращи предприемачи, ни казват: “Говорете, за да имаме някакъв период от време, в който да можем да конкурираме по заплати големите компании”. За да уточним какво трябва да се направи, са нужни разговори. Всички държави около нас ги правят. Ние сме много по-консервативни в този вид политики - говорим дали вдигаме или да не вдигаме, в това се изчерпва разговорът, сякаш просто е свързан с едни прагове. Темата е много по-комплексна и искаме тя да се дискутира. Чудесно е, че видяхме публичен диалог за политиките в страната, но на тази маса трябва да бъдат и хората, които плащат сметката - това не са само IT компаниите, а още много други сектори. В много случаи става въпрос и за хората, чиято заплата трябва да намалее. Трябва да се чуе как тези хора приемат това”, допълни той.
Добромир Иванов спомена още притеснителната за него тенденция по законови начини да се плащат по-ниски осигуровки. “Преди време тази тенденция започна, през последните дни буквално ескалира. Когато пандемията дойде и всеки заработи от вкъщи, много българи започнаха да избират да работят за американски и други международни компании, защото видяха, че могат да живеят в България - във Варна, Пловдив, София или където и да е било, и да работят за голяма международна компания, която плаща два пъти повече от българските компании. Дори добре платените наши компании не могат да плащат заплатите, които дават тези компании. Начинът, по който това най-често се прави, е като човек си направи фирма и стане външен контрактор към тази фирма. Оттам нататък той се осигурява на минимална заплата или на 4-часов трудов договор, а през дивидента си взима парите. Всичко това е абсолютно законно - абсолютно законно е човек да избере на колко да се осигурява, абсолютно законно е човек да има фирма, от която да изтегли дивидента си и е така във всяка цивилизована държава в света”, обясни той.
“Разликата от около 1000 лева, която се получава, хората започнаха да инвестират в застрахователни дружества и в частни пенсионни дружества. По този начин се получават много по-добри и много по-предвидими условия от тези, които ни предоставя държавата. Реалността е, че тази средна класа - тези 188 хиляди човека, които в момента получават над 3000 лева, плащаме над 3 милиарда годишно на държавата само от осигуровки. Когато се каже, че трябва да бъдем съпричастни към това, което се случва в страната, трябва да се знае, че ние плащаме най-много, че най-големият дял от осигурителната система идва точно от тези 188 хиляди човека. Никой обаче няма доверие какво се случва и с 1 лев от парите му и това не се е променило.
Всички сме оптимисти, че държавата ни се развива добре, но към днешна дата това не е така, има само надежда и обещания, трябва да се видят делата. Към момента никой няма доверие къде отива и 1 лев от парите му и нещо повече, тези 188 хиляди човека не използват услугите на държавата - децата им учат в частни детски градини и училища, използват частни лекари, никой не разчита на държавата и не използва услугите на държавата. Съответно, когато стане въпрос за осигуряване, всеки започва да се съветва и разбира, че е много по-логично да вземе парите, които иначе дава на държавата за осигуровки, и да ги инвестира в застрахователни компании и в частни осигурителни компании. По този начин, ако се разболееш и имаш нужда от болничен, ако имаш нужда от майчинство, бащинство или каквато и да е друга услуга, те предоставят много по-добри условия. Освен това, имаш собствена партида, знаеш каква сума имаш в нея, знаеш какво ще получиш”, посочи още Добромир Иванов.
“Когато стане въпрос за парите, които ние даваме на държавата, истината е, че ние субсидираме други хора с парите си. Парите, които плащаме, не са нашите пари, които след това използваме. Има абсолютно недоверие какво ще се случи с всички тези фондове, които са държавни. Политиката в момента е преди всичко емоция, не толкова здрав разум и логика. Това руши доверието към държавата. Когато това доверие се разруши, ефектът е, че хората се оттеглят. Тенденцията, която вече споменах, в последните дни е поголовна - ескалира бързо. Има реален риск тези 188 хиляди човека, които в момента дават най-големия дял към осигурителните ни фондове, към НЗОК, към пенсионното осигуряване, да се оттеглят - да продължат да живеят в България, но да инвестират напълно законно парите си, където решат, да получават от тези места по-добри условия и да нямат никакво доверие да дават каквито и да е било пари към държавата”, категоричен беше той.
“Проблемът е комуникационен, не е въпрос на 100 или 150 лева. Никоя фирма няма да фалира заради тези пари, както и никой човек най-вероятно няма да напусне страната. Доверието обаче се руши, а хората взимат емоционални решения. Когато се руши доверие, има рискове - виждам с очите си как тази тенденция ескалира. Много е важно политиците да реагират и да покажат, че средната класа е важна, че индустриите с висока добавена стойност са важни, че заедно ще променяме страната си, че всички ние допринасяме нещо добро да се случи, като допринасяме означава, че политиците въвличат и питат хората какво искат, как да се случва. Не става въпрос да се съобразят с всеки един човек, а да има диалог. Това е ключово в момента, за да се върне доверието в институциите. В последните дни определено има едно голямо разочарование в хората. Това е риск”, каза още Иванов.
По въпроса с разочарованието, председателят на BESCO добави: “Много хора от индустриите с висока добавена стойност, от средната класа подкрепиха именно новите партии. Тези хора застанаха зад това България да има по-добро бъдеще - повярваха на това обещание”.
Разговорът премина към това какво носи увеличението на максималния осигурителен доход: “Заявката беше, че бизнесът е важен, че няма да пипаме данъците. Трябва обаче да решим кое ни е важно в момента - да изкараме повече пари като държава или да препразпределяме от тези, които имат. Впрочем много невярно е, че се взима от тези, които имат и се дава на тези, които нямат. Голяма част от осигуровките отива при пенсионерите, които са 2 милиона души. Ефектът от това увеличение би бил минимален. Вчера и Асен Василев го каза - това увеличение няма някакъв съществен ефект. Спорно е също дали бюджетът изобщо е на плюс, защото заедно с осигурителния праг се вдигат и десетки други услуги, които хората имат право да използват - болничните, майчинството и т.н.”
“България не е богата държава. Ние сме бедна държава - това е математически факт. Ако гледаме нашия брутен вътрешен продукт спрямо този на държави със същото население, виждаме, че Ирландия, която далеч не може да се определи като богата държава, те имат 4,9 милиона души население и 418 милиарда долара БВП, докато ние сме 6,9 милиона човека и имаме 69 милиарда долара БВП. Тоест имаме в пъти по-малък БВП, когато се сравним с Ирландия, така е и когато се сравним с Дания, Швеция, Израел, дори Чехия и т.н. - все държави, които имат брой население, подобен на нашето, а БВП - много по-голям от нашия. България има нужда от 8-9-10% ръст на БВП и да запази този ръст в продължение на много години. Вярвам, че това е постижимо и ще се случи, но точно тогава, когато държавата се отдръпне от бизнеса с висока добавена стойност. Този ръст е начинът в България да заживеем по-добре. Няма как, преразпределяйки малко пари, да се надяваме, че държавата ни ще стане много по-добро място. Това е като един човек да изкарва 600 лева и да се чудим как да разпредели тези пари, за да живее като друг, който изкарва 6000 лева”, посочи още Добромир Иванов.
В края на разговора председателят на BESCO коментира какви сигнали отправя увеличаването на максималния осигурителен доход от 2022 година. “Няма инвеститор, който да си тръгне заради 78, 100 или 150 лева - зависи как се гледа. Има обаче инвеститори, които оценяват, че непредвидимата данъчна система е проблем”, смята той.
“Самата идея да се индексира едно нещо има логика. Това е решение, което може да даде предвидимост. Въпросът обаче е, че много по-логично би било да се индексира към средния осигурителен доход, не към средната работна заплата. Индексира ли се, трябва да се направи така, че до март от настоящата година бизнесът да знае какви ще са осигуровките за следващата година, а не през декември с излизането на бюджета да чакаме да кажат как излиза сметката. Това, което отблъсква бизнеса е непредвидеността. Непредвидеността е свързана с това да се разбират промени в последния момент. Това е лошият сигнал, който се дава в момента - не толкова увеличение на осигуровките от 100 лева, а това, че разбираме за него през декември месец. Индексира ли се, ще има промени всяка година и те ще са нагоре. Не може бизнесът да чака и да се чуди дали на 10 или на 15 декември ще разберем колко точно ще са осигуровките за следващата година. Бюджетирането на една голяма фирма е сложен процес и отнема време. При малките фирми всеки лев има значение и няма откъде да извадиш допълнително 50 хиляди лева за осигуровки, ако не си ги планирал. Това е риск и това създава неблагоприятна среда за бизнеса, а не стоте лева. Затова е нужно да има разговор и диалог, за да знаем предварително как ще се покачва прагът”, завърши Добромир Иванов от Българската стартъп асоциация (BESCO).