Колкото и да се напъвам, не мога да си спомня да сме имали толкова интересно изглеждащо правителство. Невиждано, странно, любопитно, като сглобено от противоречащи си части. В природата има само едно подобно животно. Птицечовката.
Когато я открили за пръв път, изследователите решили, че някакви студенти по биология са направили извратен експеримент. Птицечовката има ципи между пръстите, но и човка. Освен това кърми, без да има зърна, но и не ражда децата си, а ги снася. Птицечовката е удивителен природен феномен и всички можем да се дивим на странното ѝ съвършенство.
В новото ни правителство уникалното идва от странната комбинация между напълно нови лица и омръзнало овехтели такива. Младите са тези, които тепърва ще защитават името си, без да се крият зад стари лаври. За пръв път виждам, например, министър на културата, който не поема поста за заслуги, а за да модернизира това отчайващо спряло министерство. Похвално и смело. В същото време министър на икономиката е партиен лидер, чието място е в архивите. При това лидер на партия, разчитаща само на популизъм по социално-икономическите теми.
Птицечовката е уникално животно. И всъщност е изключително пъргава и успешна. За нас, обаче, е рано да гадаем как новото правителство ще съумее да тръгне напред. Можем само да им пожелаем успех, да се надяваме, но най-вече да следим внимателно и отблизо всяка тяхна крачка. Едно, обаче, можем спокойно да кажем от сега. За пръв път имаме толкова особено редовно правителство, но и отдавна не сме виждали истинско правителство. Кабинетите на ГЕРБ и техните патерици бяха просто миризливи купчинки от събрани по пътя некадърници, с никаква стойност и формални функции. Надявам се това време окончателно да е в срамните ни спомени.