Иван Кръстев: Ще расте ли изобщо минималната работна заплата в България?

Дебатът за начина на определяне на минималната работна заплата е важен, защото в момента това е кажи-речи единствения работещ механизъм за провеждане на политика по доходите от страна на държавата. Приблизително половин милион души (или над 20% от наетите) работят за минимална заплата. В контекста на данните за размера на сивата икономика в страната – според някои източници около и над 30 % от БВП, МРЗ е и ключов показател за за очаквания размер на приходите от данъци и осигуровки. На следващо място трябва да се посочи и обвързаността на МРЗ с редица социални плащания, заплати на лични асистенти и пр.

Това припомня във "Фейсбук" Иван Кръстев.

Постигането на съгласие между работодателите, синдикатите и държавата относно механизма за определяне на минималната заплата е похвално, въпреки, че е далеч от гарантираното до момента увеличение до 50 % от средната работна заплата, а единият от четирите показатели измерващ производителността на труда ще се актуализира веднъж на 10 години и реално за този период изкуствено ще задържа ръста на възнагражденията. От тук нататък изцяло в правомощията на правителството е да реши как ще прилага този механизъм – в интерес на работещите, като се приложи максимално възможното увеличение, или тъкмо напротив, каквито намерения прозират в тригодишната бюджетна прогноза.

Именно поради неяснотите как ще се прилага новият механизъм са важни и критериите за неговата оценка. Към момента те са два:

∙ 60% от брутната медианна работна заплата;

∙ Размера на издръжката на живот.

Съгласно директивата като критерии за адекватност примерно може да се ползват 50 % от средната брутна работна заплата, 60 % от брутната медианна работна заплата, както кумулативно, така и по отделно.

Включването на медианната заплата за референтна стойност е изцяло в ущърб на работещите, което е лесно доказуемо.

- Медианната заплата в България е приблизително 945 евро, а 60% от нея са 567 евро.

- Средната заплата за второто тримесечие е 1 444 евро, като половината от нея са 722 евро.

- Разликата между двете е 155 евро, което горе-долу се равнява на битовите сметки на едно домакинство през отоплителния сезон.

Това, което знаем със сигурност е, че МРЗ ще расте по-малко отколкото бяхме свикнали през последните години и ще продължи да бъде най-ниската не само в ЕС, но и почти в цяла Европа.

Истинският въпрос е ще расте ли изобщо?