Гледайки структурата на Министерския съвет, си зададох въпроси като човек с практика в машиностроенето и строителството, т.е., от реалната икономика. Съпоставих структурата на министерския съвет на Швейцария с нашия. Защо Швейцария? Приблизително еднакъв брой население, трайно независима политика , в началото на ХХ век Швейцария не била такава икономическа сила, каквато е днес, швейцарците тогава са търсели по-добър живот извън Швейцария, а сега е обратно. Ще се спра само върху икономическата част на министерските съвети на двете страни.
- В Швейцария-Министерство на науката, икономиката и образованието-очевидна логична технологична последователност. А у нас, дейностите са разделени, защо? Каква промяна, какво продължение?
- В Швейцария-Министерство на екологията, транспорта, енергетиката и комуникациите. Отново има технологична логика. Как е у нас? Обратно! Това ще продължава ли?
Защо у нас има Заместник министър-председател по ефективно управление - нима всеки министър не трябва ефективно да ръководи министерството, за което отговаря. Каква компетентност трябва да има такъв Заместник Министър Председател, че да разбира от икономика, здравеопазване, култура, селско стопанство, отбрана, екология и т.н.. Фрапираща управленска немощ!
Какво е това министерство на иновациите и растежа? Науката, образованието и икономиката не са ли двигателят на иновациите и растежа? Отново някаква управленска екзотика! Или поредна хранилка?
Министерство на електронното управление? Като, че ли електронното управление не е неразделна част от традиционното управление? Какъв Харвард, каква управленска подготовка? Каква промяна?
Общото за министрите е липсата на практически опит в управлението в реални условия. Единственото изключение е министъра на транспорта и съобщенията! Но една птичка.....
Поредното назначение в Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, какво показва? Нов началник без строително образование, а Минно-геоложко, но с практика в Администрацията. Ще контролира строителен процес без строително образование или практика като проектант, строител или градоустройствена практика. Това ли е промяната, или това е продължение на досегашната политика? Това ли ще осигури нулева корупция?
Какво е това наше преклонение пред дипломи и титли? Докога няма да се гледа на практическият опит? Нека да си спомним, че в миналото във всички книги е пишело, че Земята е плоска или, че е център на Вселената! Практиката доказа друго! Защо се забравя, че всеки учебник или книга отразява знанията и разбиранията на автора, а не истина от последна инстанция! Практиката е истинската проверка на верността на всяка теория!
Продължава избирателно да се цитират и прилагат политики от Европейския съюз. Никъде в Европа няма плосък данък, а у нас никой не предлага промяна на данъци. Къде е промяната?
Досега се практикуваше минималната заплата да се повишава с 10%, а пенсиите с 5%, но от тази година какво става реално с пенсиите? Това ли е промяната? Или е подигравка, с тези, които са започнали трудовата си дейност при шестдневна работна седмица / 46 часа / и при по-тежки условия на труд. Досега нито един министър на труда не се осмели дори на думи да призове да се погледне на тези хора през призмата на условията при, които са работили. Продължава какво?
Но какво може да се направи?
Очевидно следващите избори има смисъл да се проведат само при други изборни правила. Спомнете си колко нови партии и движения се създадоха тази година! Такава демокрация при нас не работи за хората, а за партиите!
- Да се прекрати преразпределението на партийните гласове при избори. От всеки избирателен район в парламента да влизат само класиралите се на първите места.
- За министри да се избират само измежду народните представители. Нека от всеки избирателен район да има само по един министър, а министър-председателите да се редуват всеки път от всеки избирателен район. Може да се очаква повишен интерес на хората към такива избори!
- Така ще може да се появят мажоритарни народни представители. Във всеки избирателен район според особеностите на района, а не водачи на партийни листи- например от Добруджа може да се изберат зърно производители, от други райони производители на зеленчуци и т.н..Така ще се повиши интереса на населението към избор на познати хора от региона, а не партийни парашутисти!
От досега направеното, извода е - на сегашното правителство да се наложи мораториум за сключване на международни договори, спогодби и споразумения с други държави и съюзи /РСМ, Истанбулска конференция, Еврозона и други/! Знаете ли, че Андора, Монако, Сан Марино и Ватиканът са възприели Еврото но не са членове на Еврозоната, а Дания има клауза за неучастие в Еврозоната? Нашите политици с комсомолски блясък в очите са готови да забият още един пирон в ковчега на националния суверенитет. Скандинавските държави /Швеция, Норвегия/ и Швейцария с най-висок стандарт на живот не са в Еврозоната.
Но кой да направи тази промяна?
Очевидно партиите нямат интерес от влизане на мажоритарно избрани народни представители. На тях не им трябват независими народни представители, за да продължат да си играят игричките. Досега президента не предложи промяна на изборното законодателство. Като, че ли единствената възможност е референдум, но много добре подготвен! Това е задача за един милион лева.
Автор: Филип БОЕВ