Бил съм и в Казахстан, и в Австралия.
В Австралия се договорихме да финансират предпроектно проучване за улавяне и съхранение на въглерод в България (CCS). Австралийците са един от най-големите износители на въглища и тогава (а май и сега) не бързаха да ги отписват като енергиен източник.
Понеже беше президентска визита се движехме в кортеж с едни бели опели среден клас, местно производство, с полиция отпред и отзад, както си му е редът. Аз пътувах в една кола с друг член на делегацията. По едно време той запали пура, шофьорът му направи два пъти забележка и човекът просто отвори прозореца и си протегна ръката навън, като я прибираше само, за да си дръпне. След малко на шофьора му се обадиха по телефона и целият кортеж барабар с президента дружно отби до пътя и спря. Тръгнахме чак когато пурата беше загасена.
В Казахстан говорихме за транскаспийския газопровод, който никога няма да се построи, тъй като според руснаците щял да застраши любовния живот на белугата. Към края на деня седнахме да поговорим за трийсетина минути в лобито на хотела на по чаша вино с двама местни бизнесмени и шефа на голяма западна компания. След време се засякохме пак със същия човек и той ми разказа, че тъй като останал последен, поискал да плати сметката, а тя се оказала 24 хиляди долара. Той, естествено бил потресен и започнал да спори, че е станала грешка. Няма грешка, казал сервитьорът, виното беше 7 хиляди бутилката плюс хиляда долара коркаж. И така да е, казал моят познат, ние не сме изпили три бутилки. Ами вие изпихте една и започнахте втора и аз тогава отворих трета за декантиране, бил отговорът. Добре де, не се предавал западнякът, а защо сте ни донесли такова скъпо вино, без да ни предупредите? Е как ще е скъпо, казал сервитьорът, миналата седмица единият от вашите приятели прави тук сватба на дъщеря си и беше поръчал сто кашона.
Тук вече американецът останал без аргументи и платил, като през цялото време си представял как от счетоводството, което точно били аутсорснали в Индия, щели да си кажат какъв идиот е шефът им.
(След време обаче ми изпрати снимка от английски вестник, на която беше астрономичната сметка, платена от руски олигарх в някакъв лондонски ресторант. Беше подчертал цената на виното и беше написал: като нашето, на същата цена, значи не са ме излъгали в хотела в Астана!)